За камъчетата,
които аз настъпах
и почти не забелязах,
за най-закъснелите
и цъфнали цветове,
които аз не видях.
За протегнатите ръце,
които аз презрях.
За залезите
които аз пропуснах
и за изгревите
дето не посрещнах.
За огревите,
на които не се сгрях.
За въздуха на бориките,
който не помирисах.
За дивите скали,
които не изкачих
и гледките,
които не видях.
О, колко прекрасни
сте мигове изтлели,
как незабелязано
изтичате през пръстите.
За вас аз плача тихо днес.
събота, 19 декември 2015 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)