Бягаща

Липсваше ми непрестанно
липсваш ми и в този час
ти изчезваш по пътя нямо,
загърбила доброто в нас.

Ти бе глътката вода утрин рано,
ти си и спомен неизменно блед,
отиваш си и мисля си че не е вярно,
а моя поглед празен остава навред. 

******

Може ли да те обичам тихо

Може ли да те обичам тихо,
без звук, без глас, без показност.
Може ли да вървя с теб плахо
и никъде да не те губя сляпо,
щом сам в нощта не виждам аз.

Твоята сълза

Най-бавната сълза
се стича по лицето,
най-тежката сълза
пада от сърцето.

Най-чистата сълза,
отива в небитието,
най-мъдрата сълза
таи в терзанието.

Любовта ми

Любовта ми е
тъжна песен,
в безвремие
тя е като есен.

Любовта ми е
свобода без ден
и вълнуващо име
на цвят нероден.

Любовта ми
без теб е отрова
и придадена
тежест сурова.

Да съм предан
е мойта окова
и да страдам
е играта ми нова.

Приятелство

Приятелство, къде си ти?
Трудно е човек да те усети,
сред лицемери и престъпници,
сред лъжци и толкова крадци.

Приятелство, къде си ти?
Как човек да ти се насити,
нямаш фанфари, ни накити,
чужда слава и чувства прикрити.

Приятелство, къде си ти?
Кой за теб ще отмъсти,
за забитите хиляди ками,
за заблуди и тънки измами.

Приятелство, къде си ти?
кой теб безкористно ще защити,   
как леко нося те на своите плещи,
но "приятел ще бъда" никой не крещи.

Приятелство, къде си ти?
От пелена до гроб е самота
и доверието е само слепота,
как приятел да намеря в степта.   

Повярвах, че истински те имам

Повярвах, че истински те имам,
но сега отново силно страдам,
как жадувах за твоята целувка,
но получих от теб подигравка.

Сега ти си в мълчание,
виж ме, обърни ми внимание,
не ме обричай на страдание,
ти си моето упование.

Но ще те пусна някой ден
като лист да паднеш от мен.
Обвързах те силно в сърцето,
но свободна си днес като морето.

Забравям за теб

Забравям за теб
през деня,
но те бленувам
в съня,
отричам те
за мига,
но пак си спомням
за теб веднага.
Най-силната радост
за теб е
и пак за теб
най-силната болка
избирам.

Отплата

Невиждани гости

по време на пости,

оставих ги вътре,

а брат ми

врати не залости.

Съвестни бяха

и вино не пиха,

а нощта бе тиха,

те силно душата

ми крехка смутиха.

Бирници търсеха

дълговете

дето ме боляха

и времената скриха,

които в живите

изтляха,

а ветровете

пепелта отвяха.

Аз примирен чаках

тяхната отплата.