Демонът на любовта

Демонът на любовта изгаря
струните и цветовете на страстта
и на кокала виси месото,
докато  хубаво
не се опуши
от демона на обичта.
Обича той
и верен е защитник,
осигурява сладост и тъга,
но най обича да предава любовта,
когато тя за вярата си мисли
и със надежда
уповава се на греха.
Демонът на любовта
на вярата не плаща,
отрича се от нея,
когато в най-горещ момент
доверието предава
на сладката игра.
Демонът на любовта
е безнадежден,
допира до смъртта
и най-желания живот.
Усмихнат той
през сладки плодове
минава
и плаче горестно,
когато вярата
преследвана е от любов.