На този свят оттук до края

Димитър Георгиев - Даков

На този свят идваме самотни
обляти в нечия и наша кръв,
от този свят тръгваме самотни,
обляти в грехове и своя кръв.
Какво ще стане в промеждутъка
грижа го е само вятъра свободен.

На този свят родени сме
за бесовете хляб да бъдем
и вино руйно,
на всичките падения сме братя,
едничката надежда процъфтява,
че живи сме и всяка наша прошка
тегобите на грешката изкупва.

На този свят от тук до края
една е нашта орисия с вяра
завинаги и всякога да бъдем хора,
но тежък кръст е туй за всеки,
щом можеш с пълна воля
без граници да другаруваш в себе си
в тъга и радост ти със звяра.

На този свят от тук до края
със тост в ръка за звяра
ний най-далече сме от рая,
такава днес е нашта орисия
и тихо всеки днес заспива
за мечти към друг свят
истински да се упива.

Време без начало

Димитър Герогиев - Даков


Време без начало,
убежище без покрив,
храна без вкус -
бреме за осъдени души.

Време без течение,
мед без сладост
и цвете без аромат,
в друг свят живеят
всичките осъдени души.

Окото на бога в ноща

Димитър Георгиев - Даков

Кой може да опише Луната,
кой за красотата ú

говори като за любима,
кой за тъмните ú дебри
разказва сякаш че е слънце,
кой от звуците на прилива и отлива
сътворява нежна и магична песен,
кой от лунния ú прах
сребърни бури създава,
кой в сърцето ú прониква
и с музика я завладява,
кой, освен божественият син.
А там - за хората
на нейната сестра Земята,
тя е безмълвна светеща фея -
тя е окото на Бога в нощта.

За смелостта

Димитър Георгиев - Даков

Тъгата си не мога да пресметна,
щастливите си мигове аз не броя,
на дребните души не свалям шапка,
от грешниците мога да се възхитя.

Във всеки дъх и всяка своя дума
исках добрината все да победи,
греха и смелостта ужасни са нима,
пред страха и рутината от беди.