След стапяне отново заедно

Къде те изгубих,
в коя стъпка сгреших
и къде те предадох,
не знам -
подсети ме,
обвини ме,
лесно ще приема
своята вина
и сам ще се стопя,
след като узная,
огорченията,
които нося.

Къде живееш мила моя,
адреса ти не мога да намеря,
но на сърцето си се моля
да си останеш вечно там.
Дали ще мога всеки път
при тебе да се върна,
няма как да мръдна,
ако твоето сърце
завинаги прегърна.

Обречени

Пристрастени
вървим уморени
и не секват
желаните дни
споделени.

Пристрастени
бият сърцата смутени,
те жадуват за пръстени
и молят да са обвързани.

Ела

Ти мислиш за мен
като познат спомен,
от теб далечен,
аз съм различен
и непознат.
Каним се и двамата
със думата "Ела",
без да мислим
за думата "Раздяла".
"Ела" е дума бяла,
тя е цялата в сатен
и когато имам те
като птица бяла,
няма да мога
да те разделя.

Не мога да крия

Стига с нашето двуличие,
няма повече да крия,
ти привличаш ме,
дъхът ми спира,
очите ми от слабост
нямат сили
да те зърнат.

Не мога теб
да те погледна,
но не крия,
че привличаш ме
и тръпна.

Напразен полет

Сърцето ми
бие напразно,
погледът ми
празен е изцяло,
вървя като като призрак
и това е знак,
че любовта ни
няма да се сбъдне,
няма да се върне.
Пуснах те да си отидеш
и така останах сам.

Стопяване

Къде те изгубих,
в коя стъпка сгреших
и къде те предадох,
не знам -
подсети ме,
обвини ме,
лесно ще приема
своята вина
и сам ще се стопя,
след като узная,
огорченията,
които нося.

Отново заедно

Къде живееш мила моя,
адреса ти не мога да намеря,
но на сърцето си се моля
да си останеш вечно там.
Дали ще мога всеки път
при тебе да се върна,
няма как да мръдна,
ако твоето сърце
завинаги прегърна.

Разминаване

За миг единствен
те хванах с ръце,
хладна бе
и не позволи
да те задържа.
Мечтите повяхнаха,
тъгата ми остана
и без да искам
гледах все назад
към теб.
Търсих те неволно
с погледи навред,
имах те изцяло
против твоята воля.
Само милостивото време
заличи моите рани.
Наситен от сенките твои,
оставих да излетят
всичките мои мисли
за теб
и така те преживях.

Ти

D. Georgieff-Dakov

Ти ме вълнуваш,
ти ме сънуваш,
в мен живееш,
в себе си ме имаш,
там сред полята,
където са живи
цветята.
Там благородна,
чакаш мен
да остана
в твоя поглед
без измама.

С теб

Dimitar Georgieff-Dakov

С тебе сливам времената
и изчезва в земята суетата,
с теб само има я правотата,
няма я с теб сивотата, тъгата.

С тебе сливат се времената,
няма спомен за вчера,
а утрото ще дойде довечера,
с теб времето лети и примира.
.

Ангел

Аз не знаех,

че съм те срещнал,

не мислех,

че съм те зърнал,

не подозирах

как съм пропуснал

дъха ти притихнал.

Протягах

своята ръка,

останах

в празната си мъка,

мечтах

сред тишина и болка.

Неподвижен свят

В извора на спрелите минути
губим се и ние често пъти,
добро и обич следват наште стъпки,
без да усетим чистите им тръпки.

В изворите на реките спрели
всички птици далеч са излетели
и застоя вечен белег е за края,
който ни поглъща защо не зная.

В извори на езера тъй тихи
мен спохождат мисли плахи,
че движението човека възкресява
и белега на своя извор претворява.

Оставаща любов

Душата си разкъсвам,
отдаден в обич дива
и бедна тя будува,
все жадна остава.

Разкъсан от пристани
моля те, Любов, остани
в страдания и в злини,
с теб изкупвам свойте вини.

Душата си разкъсвам,
с обич се пленявам там
и отново пак сънувам
със тебе, че оставам.