Неизповедно

Да имаш хиляди сърца и умове не би прозрял, каквото моята душа изпитва, любовта най-ярка е от всичките звезди, да палят огън знаят всички и всеки носи страст с пламтежа на искра. О, няма мъдрост в тоз живот докато не изгубиш всичко и колкото по-глупав си не ще дочакаш зрелостта, ще богатееш ти на грях и на терзания зловечни. Дори невинността не ще плати за сторено и мислено от теб, когато раждаш се от страст и пак гориш от страст до сетния си дъх. Отивай си приятелю, преди да съм ти казал за голата ми, мръзнеща и гореста душа, така невинен си вовек и ти не ще робуваш в приятелството на капана в зловещия му край. Дори приятелството мами за свойта истинска природа, макар като човешка, братска обич да го приемат някои заблудени. Това душата ми тя знае, предадена от многото приятелски души. И всичко тя що помни в лед и студ не ще го стоплят никакви искри.

Eдин прекрасен ден от мен

Eдин прекрасен ден от мен
в топлата минута на раздяла,
със теб съм в истинския блян
на вечеря в чувства онемяла.

Един прекрасен ден от мен,
когато пред прозореца сама си,
аз искам миг тъй съвършен
във ръцете си за теб аз да извая.

Един прекрасен ден от мен
ще го намеря и ще ти го пратя,
света ще преобръщам в плен
на твойта радост и така ще светя.

Ще дойда при теб

Аз ще дойда при теб
и ще оставя следи,
ще се слеем със теб
но това не вреди,
после само без теб
пак ще боли.

Младостта

Тя младостта
е лъжа непрогледна
и за много хора
епоха празна,
за други тя е бездна
сладка, безпощадна,
и всичко в нейното
лоно потъна.
А хората за нея
питат като за светица
и не искат да узнаят
колко крехки,
колко тъмни
раждат се на младостта
греховете.
Нима за туй не губи и тя
във сянката на вековете.
Кой ще иска от
младостта да ви спаси,
щом безумие е тя дори.
И кой от людете зрели
младите жертви би спасил,
щом смеха злорад
от техния резил
е толкоз мил.