Любов и суета

Една е любовта,
няма на света
друг живот извън
жарта на обичта.

Една е суетата,
крехка е горката,
щом запали обичта,
изгаря в пепелта.

Желание и спомен

Аз мога да те стигна,
ти можеш да избягаш
при теб когато влезна,
ти чужда да оставаш.

Но пак сме двамина
и пак не ще повярваш,
че мога в теб да остана
винаги щом ме желаеш.

Твойта красота и плам

Болка е когато се разделям,
мъка е когато се оглеждам,
в твойта красота и плам,
трудно е когато не докосвам,
лесно е когато не си спомням,
това, което изживял съм там.

Отдай се на мига

Искам устните ти върху моята шия,
полегнала на моите бедра,
по теб аз дълго и бурно да тлея,
като мокър огрев върху жарава,
ти диво караш ме по теб да мечтая,
гали ме с пръсти до безкрая,
отдай се нежно цяла на мига
в устните ни винен сок да блика
и желание горещо нас да изпива.

Върни ми любовта

Д.Георгиев

Върни ми
разума изгубен
и погледа,
който от любов
все по тебе бяга,
потънал в твоята
сянка.
Вземи ми
влагата в очите
и недей ме
измъчва,
върни ми
моята усмивка
и с нея вихъра
на обичта.

Превратностите на съдбата

Превратностите на съдбата
са наште истини за теб и мен,
летим безспир в суетата,
след нощите навек ще идва ден.

Under gray fogs

I do not want to be loved,
pain when I doom,
with a name I do not want to be called,
if I can not love,
I do not need to be dreaming,
devoid of feelings when I run.
I do not deserve to be loved,
if I deny myself of this world.

Лице на заем

Лице на заем

Да уважаваш някого,
за да му подариш плесница,
Да храниш всекиго
и от него да чакаш трохица,
Да трепериш за своето его,
и да криеш, че си лисица.

Да обичаш желаният
и да сееш раздори,
да изпиеш любимият
и да търсиш простори,
щом ти си с две лица,
не слагай ореол на светица.

Всичко минава

Ако най-лошото минава,
ако най-доброто остава,
къде сме ти и аз тогава,
не сме най-чистата проба.

Ако най-лошото минава,
ако най-доброто остава,
къде изгуби своята особа
и живота ми стана прокоба.

Ако най-лошото минава,
ако най-доброто остава,
как можах да те забравя
и споменът да бъде отрова.

Женска природа

Ти ме винаги вълнуваш
и в мен оставяш следи,
как понякога бълнуваш,
за твойте тайни отпреди.

Ти с мен тайно сънуваш,
свойте светли бъднини,
никога с мен не знаеш,
какво в теб ще те извини.

Недоволството

Не е доволен никога
твореца,
че за беди и радости
е той щуреца,
не вярва на мелодията
свободна,
щом тя не зъзне
в зимата сред пряспа.
Не е доволен той
когато,
свободен е да търси
светотатство.
Той сред окови
в робски вик
е плодовитият титан,
който с музи в робство
другарува
и с чистия дух бленува
сънят на свободата.