Ти беше друга
преди да се загубиш,
сега си цвете
в ръката на дете.
Ти беше друга
преди да изповядаш
грешките и дните,
без на ум да се осланяш
на моето сърце.
Ти беше сянка,
а сега си залез,
отвят от чара
на спокойна тръпка.
сряда, 28 август 2013 г.
Ти беше друга
преди да се загубиш,
сега си цвете
в ръката на дете.
Ти беше друга
преди да изповядаш
грешките и дните,
без на ум да се осланяш
на моето сърце.
Ти беше сянка,
а сега си залез,
отвят от чара
на спокойна тръпка.
неделя, 25 август 2013 г.
Изкуството на заглавието
Няма човек, който да не преценя вярната стойност по изкуството на съдържанието.
Изкуството на заглавието обаче понякога е толкова голямо, че надминава това на съдържанието. Нещо повече, понякога двете изкуства така силно се състезават и надбягват, че е трудно да определиш кое от тях е по-велико. Може би защото истините са толкова семпли и просто, че могат да бъдат събрани с малко думи. Почти като хайку. Може би правилно подбраните самотни думи, могат да предизвикат по-силен електрически ток в нашите тела, отколкото многото сложни думи.
Може би сложността е начин да загубим пътя към истината и лесно да се доберем до пътя към хаоса.
Може би. Може би.......
Но след като разгледахме надбягването на двете изкуства и превъзходството на малкото думи, следва друг парадокс, също толкова объркващ. И той се състои в това, че колкото и кратко, и точно, и с ясно малко думи да изричаме истината за нещата и ситуациите, понякога те биха били единствено разбрани, освен ако не бъдат изразени с множество думи. Без значение от техния порядък и сложност. Може би самата тяхна върволица отмерва времето от житейския ход на действителността. Когато говорим за простите неща, сложността лесно може да бъде отменена, но за жалост ние сме дейни хора и като живи такива, винаги се озоваваме без почивка в безбройни ситуации. В малка част от тях сме оставени сами на себе си. В по-голямата част се оценяваме къде стоим и как изглеждаме. И понеже ситуациите винаги са сложни и менящи се, непременно са съставени от много компоненти, ние хората живеем сложно и произтичайки от това доста затруднено.
Какъв избор имаме? Да се придържаме към лесното и трудното, към заглавието или към съдържанието, към простото или сложнотото? Не можем да имаме правото на този избор, тъй като сме осъдени да приемаме живота като цялост. А нашето усещане за живот прилича на карнавален участник, който според ситуациите сменя или маските, или възгледите, или просто се заставя да гледа без подозрителност с чисто нови очи, ако може да му го позволи размера и цвета на шапката му. За последното се иска разбира се да се придържаш към изкуството на заглавието и да го повтаряш сраавнително добре всеки пък когато в сложните ситуации ти е наложително.
Изкуството на заглавието обаче понякога е толкова голямо, че надминава това на съдържанието. Нещо повече, понякога двете изкуства така силно се състезават и надбягват, че е трудно да определиш кое от тях е по-велико. Може би защото истините са толкова семпли и просто, че могат да бъдат събрани с малко думи. Почти като хайку. Може би правилно подбраните самотни думи, могат да предизвикат по-силен електрически ток в нашите тела, отколкото многото сложни думи.
Може би сложността е начин да загубим пътя към истината и лесно да се доберем до пътя към хаоса.
Може би. Може би.......
Но след като разгледахме надбягването на двете изкуства и превъзходството на малкото думи, следва друг парадокс, също толкова объркващ. И той се състои в това, че колкото и кратко, и точно, и с ясно малко думи да изричаме истината за нещата и ситуациите, понякога те биха били единствено разбрани, освен ако не бъдат изразени с множество думи. Без значение от техния порядък и сложност. Може би самата тяхна върволица отмерва времето от житейския ход на действителността. Когато говорим за простите неща, сложността лесно може да бъде отменена, но за жалост ние сме дейни хора и като живи такива, винаги се озоваваме без почивка в безбройни ситуации. В малка част от тях сме оставени сами на себе си. В по-голямата част се оценяваме къде стоим и как изглеждаме. И понеже ситуациите винаги са сложни и менящи се, непременно са съставени от много компоненти, ние хората живеем сложно и произтичайки от това доста затруднено.
Какъв избор имаме? Да се придържаме към лесното и трудното, към заглавието или към съдържанието, към простото или сложнотото? Не можем да имаме правото на този избор, тъй като сме осъдени да приемаме живота като цялост. А нашето усещане за живот прилича на карнавален участник, който според ситуациите сменя или маските, или възгледите, или просто се заставя да гледа без подозрителност с чисто нови очи, ако може да му го позволи размера и цвета на шапката му. За последното се иска разбира се да се придържаш към изкуството на заглавието и да го повтаряш сраавнително добре всеки пък когато в сложните ситуации ти е наложително.
вторник, 20 август 2013 г.
Животът ми минава като лента
Животът ми минава като лента,
която бясно иска свойта рента,
откъсва се и иска да се скита,
там где няма никаква насита.
Живота ми минава като лента
лъжата не понася да е скрита,
все търси сам своята реликва
и не понася нищо да изпъква.
Дори когато живота се обърква
той не понася да се мръква,
живота ми минава като лента,
аз чакам тихо свойта рента.
която бясно иска свойта рента,
откъсва се и иска да се скита,
там где няма никаква насита.
Живота ми минава като лента
лъжата не понася да е скрита,
все търси сам своята реликва
и не понася нищо да изпъква.
Дори когато живота се обърква
той не понася да се мръква,
живота ми минава като лента,
аз чакам тихо свойта рента.
Безгласен момент
С име нека да те нарека
и себе си с теб да повлека,
с поглед да те съблека
и с целувки да те облека.
Красотата ти не мога да изрека,
душата ти не мога да отвлека,
от теб не мога да се отрека,
ти силна, сладка, моя болка.
и себе си с теб да повлека,
с поглед да те съблека
и с целувки да те облека.
Красотата ти не мога да изрека,
душата ти не мога да отвлека,
от теб не мога да се отрека,
ти силна, сладка, моя болка.
Абонамент за:
Публикации (Atom)