Остани със мен

-

Различен свят

Ти не си от моя град,
аз не съм от този свят,
затова когато съм сам
идвам към теб там
и ти не ме виждаш, знам.

Ще седна аз до теб

Ще седна аз до теб
и припева в сърцето ти
ще чувам до забрава.

Към простори с теб
ще тичам без умора,
щом ти си моя представа.

Необятно ще е времето
в света на вечното лято,
там ти и аз сме едно цяло.

Знаците на мълчанието

С мълчанието ти
разбирам колко много ме обичаш,
с погледа ти кротък
виждам колко тих, спокоен е
светът,
с тихите ти ласки
усещам колко съм богат,
но как ли ще съм жив,
когато някой ден
със твоето мълчание усетя,
как ти не ме обичаш
и аз съвсем човешки моля се
да не пристига
денят без обич.

НАСЛАДАТА - НА КЛАДА!

Сега, когато в тази зима
студът тела обзема,
сега разбирам дяволът
в човешка кожа и невидими каиши
защо тъй силно язди людете по път
вървящи, уморени и тресящи.
Там, сред техните огнища,
аз долавям глутница крещяща,
търсеща наслада
и за възмездието май готова
да гори на клада.

Кесарят и слугите

Кесарят в желанията свои скромни
е беден и нуждаещ пътник,
в страната на слугите е заложник,
роб на своите пороци,
сам робува на слуги.

БЕЗ РОБСТВО С ТЕБ

Не искам нощите и дните с теб,
не те желая за всичките си дни
и твоето съкровище аз няма да стискам,
затворена в сърцето ми като робиня,
да те изпия искам на мига
и после цели дни да те целувам,
не искам да си пленница в затвора ми,
макар във мислите си с теб
да бъда окован по своя воля.

Знаците на мълчанието

С мълчанието ти
разбирам колко много ме обичаш,
с погледа ти кротък
виждам колко тих, спокоен е
светът,
с тихите ти ласки
усещам колко съм богат,
но как ли ще съм жив,
когато някой ден
със твоето мълчание усетя,
как ти не ме обичаш
и аз съвсем човешки моля се
да не пристига
денят без обич.

НЕРАЗТВОРЕНА

Привет на дамата с усмихнато лице,
такава свежест как ме топли вътре,
привет на дамата с нежното цвете,
то бледнее пред лъчите на взора й,
привет на дамата с красивата походка,
тя привлича всеки поглед на ценител,
привет на дамата с горда осанка,
всяко желание в краката й е сламка,
привет на дамата с непристъпна душа,
нейното сърце е превзето
или вече тъй рано отдадено.
Разлистено свежо цвете,
аз сънувам ви,
сякаш сте неразтворена пъпка,
от мръсни погледи невиждана,
от нечии ръце недокосната.

Във моя свят сте само моя
и не е нужно някой да знае,
че аз ви имам изцяло
и моето притежание
не зависи от вас
дори.

Клетва

Аз, давам клетва,
че търсач съм на истина,
скрита от пределите ми,
неуловима от живота ми.

Аз съм неин ловец
със силата на мисълта ми,
летящо-сътворяваща,
защото аз съм творец.

Аз, клетвата си казвам
сега и завинаги,
че истина преследвам,
скрита от мен в интриги.

Ямбичен прилив

Очите ти - сякаш кристали,
духът ти е огън пламтящ
и твойте думи са воали
в които те бленувам зрящ.

Обсебени

Дявола приема и издебва
аромата на сълзите хорски,
душата плачеща разбира
и как лукаво се разсмива,
уви гротеската е пълна.
Духа увит е със змията
във пазва хладна и нещастна.
И ако видите лукавци,
те братя са на сатаната.

Отново заедно след стапяне

Къде живееш мила моя,
адреса ти не мога да намеря,
но на сърцето си се моля
да си останеш вечно там.
Дали ще мога всеки път
при тебе да се върна,
няма как да мръдна,
ако твоето сърце
завинаги прегърна.

Къде те изгубих,
в коя стъпка сгреших
и къде те предадох,
не знам -
подсети ме,
обвини ме,
лесно ще приема
своята вина
и сам ще се стопя,
след като узная,
огорченията,
които нося.

Един до друг

До теб заставам

и мисли с теб загубвам,

от всичко аз се очаровам

и тебе нежно прегръщам,

тъй близки сме признавам,

че на аромата твой се отдавам,

от нехайния ти поглед се пленявам

и мислено тебе аз нежно целувам.

Житейска жажда

Умират ненаучени
от щастие душите унесени,
затворили очи
пред светлий свят
и търсещи прозрение
в дълбините на тъмата.
Умират неживяли дълго
и не във опит знаещи,
отрекли всичко ценно
но въздушно,
за грешките
протягат
жадните ръце.

На този свят оттук до края

На този свят идваме самотни
в своя или чужда кръв обляни,
от този свят тръгваме сиротни,
обляти в грях и чужди спомени.
Какво ще стане в промеждутъка
грижа го е само вятъра свободен.

На този свят родени сме
за бесовете хляб да бъдем
и вино руйно,
на всичките падения сме братя,
едничката надежда процъфтява,
че живи сме и всяка наша прошка
тегобите на грешката изкупва.

На този свят от тук до края
една е наш'та орисия с вяра
завинаги и всякога да бъдем хора,
но тежък кръст е туй за всеки,
щом можеш с пълна воля
без граници да другаруваш в себе си
в тъга и радост ти със звяра.

На този свят от тук до края
със тост в ръка за звяра
ний най-далече сме от рая,
такава днес е нашта орисия
и тихо всеки днес заспива
за мечти към друг свят
истински да се опива.

Душата ми за теб споделя във мълчание

Димитър Георгиев - Даков



Душата ми споделя във мълчание,

това мълчание си ти.

Душата ми те вижда във изгнание

и моето видение си ти.

Душата ми разбира те с умиление,

че моята звезда ще бъдеш ти.

Душата ми ще идва все при теб,

с мълчание,

но спри, почакай ме и ти.

Незабравимо - Unforgiveable

Димитър Георгиев - Даков

В моите очи
виж нашата взаимност
времето за нас е спряло
всичко може да се промени
освен изживяните мигове щастие.

in my eyes
look at our proximity,
the time for us has stopped,
everything can change so quickly,
except for the lived moments of happiness.

Erotic

Dimitar Georgieff - Dakov

II will touch your playful hair,
I will creep the tip of my fingers to your delicate back,
I will touch the edge of your lips with my lips,
I will kiss you into the mouth to make your hips to thrill,
I will unbare your breast to fondle it, until the bay reach your sides,
I will embrace and tender and strong your head, your shoulders, your breasts, your belly,
I will squeeze fine your magic nipples,
I will drink the freshness of your neck,
I will kiss your eyes, your ears, your nose,
You will weep under the role of my passion,
until you feel yours and mine ecstasy.

Съпричастие

Димитър Георгиев - Даков

Какво говорят очите ти,
когато те боли,
аз искам всичко
в тях да прочета
и с погледа си
всяка лоша мисъл
в тебе да стопя.
Сърдиш се,
че в тебе всичко зная,
но с теб живея,
в твоя свят ще се слея
и своята надежда ще излея.

Обречена на думите

Обречена на думите
във свят един кристален,
ти луташ се из лабиринтите,
в спомените на живот печален,
Откъсната от този свят
и тлееща в едно мечтание
на чистите полета,
илюзиите са твоите морета,
в които ти потъваш
далеч от светът в несрета.

Двама неизменни

Димитър Георгиев - Даков

С теб живях
и живея още с теб,
имам сили да устоя
на бурите и зноя,
без значение от застоя,
в тебе чист стоя,
ти в мене чиста си,
живея с теб без умора,
защото ти си моята опора.
Така е силна връзката ни,
че боя се чуждите очи
и сърца обвити в злини,
да ни направят разделени.

Erotic thirst

Д. Георгиев

Dimitar Georgieff- Dakov

With dry fingers,
with scars of thorns unsatiable,
hidden in furs like parchments,
I go by sense of touch
for your bedding,
I dig a draw well
with tears of excitement.
I can in this desert
from your flower
to squeeze out moisture.
Primary'm with you,
like an adept sculpture,
I compile in you
moisture of flowering.
Thirst as
desert creature
and in your dry clay
I find a padlock,
with fresh stick
I dig your root dry,
to еffuse inside you
my charm with sigh
and your memory for me
not see the end.

Приказка за разделението на света

Д. Георгиев

Веднъж хората играели една игра. В нея всички били от един екип. Неволно един от играчите сбъркал и друг му отмъстил като го прегърнал, но в този миг на успокоение му откъснал главата. Веднага хората се разделени на два лагура. Двама от най-силните измежду тях затанали начело на своите лагери и започнали ръкопашен бой. Всички останали стоели зад тях сякаш подкрепяйки и насърчавайки своята страна в двубоя. От небето двата лагера се вижали във формата на пясъчен часовник, през който изтичало божието време за хората. Така те се отблагодарявали за благодатта да бъдат живи. Всъщност те не знаели, че благодатта на Бог към тях била още по-голяма. Едно от децата захапало откъсната глава на съгрешилия и веднага около него се събрала тълпата на лагера, който го чувствал близко до себе си. Дори децата били обречени на закономерностите на душевността и както били родени, така живеели до края на дните си. Отборът на детето, захапало главата на грешника не пропускал да се надсмее над недъзите на другите, бил горд и чувствал в себе си ненаказуемостта. Накрая двата отбора били достатъчно силни, за да се излъчи победител. Преди да се разделят откъсната и нахапана глава в ръцете на детето се превърнала в череп, а групата, която приела в своите редици това дете се смеела вкупом ехидно и горделиво.
В другият лагер, който вървял към хоризонта и бил вече с гръб към лагера с черепа и заливащи се от ехиден смях, на едно от на последните деца му поникнали бели крилца, които скоро след това изчезнали и така никой не научил за това скрито знамение. Тази група се смеела благо и със състрадание. Всички хора живеели като хора, всички хора знаели, че са хора и не могат да бъдат други. Така живеели с това вярване. Те не знаели, че всъщност са ангели, които трябва да изберат какъв живот да водят през вечността. Трябвало да направят своя избор. Дали да живеят в света на светлината или в света без светлина. През човешкият им живот те трябвало да разберат за какво е родено сърцето им. И така оттогава никой не научил за добе скритото знамение, че хората са всъщност ангели, без самите те да знаят това. За ангелите по света било нужно да умират като хора, за да направят своя свободен избор и преминат през цялостния си завършен облик.
От този момент светът се разделил, защото така трябвало да бъдат нещата и като такива били създадени.
Това бе моята онейроидна приказка, защото първо тя се роди в моята просъница, когато присъствах на едно специално място извън България. Това не е приказка деца, тя е приказка за възрастни.

На този свят оттук до края

Димитър Георгиев - Даков

На този свят идваме самотни
обляти в нечия и наша кръв,
от този свят тръгваме самотни,
обляти в грехове и своя кръв.
Какво ще стане в промеждутъка
грижа го е само вятъра свободен.

На този свят родени сме
за бесовете хляб да бъдем
и вино руйно,
на всичките падения сме братя,
едничката надежда процъфтява,
че живи сме и всяка наша прошка
тегобите на грешката изкупва.

На този свят от тук до края
една е нашта орисия с вяра
завинаги и всякога да бъдем хора,
но тежък кръст е туй за всеки,
щом можеш с пълна воля
без граници да другаруваш в себе си
в тъга и радост ти със звяра.

На този свят от тук до края
със тост в ръка за звяра
ний най-далече сме от рая,
такава днес е нашта орисия
и тихо всеки днес заспива
за мечти към друг свят
истински да се упива.

Време без начало

Димитър Герогиев - Даков


Време без начало,
убежище без покрив,
храна без вкус -
бреме за осъдени души.

Време без течение,
мед без сладост
и цвете без аромат,
в друг свят живеят
всичките осъдени души.

Окото на бога в ноща

Димитър Георгиев - Даков

Кой може да опише Луната,
кой за красотата ú

говори като за любима,
кой за тъмните ú дебри
разказва сякаш че е слънце,
кой от звуците на прилива и отлива
сътворява нежна и магична песен,
кой от лунния ú прах
сребърни бури създава,
кой в сърцето ú прониква
и с музика я завладява,
кой, освен божественият син.
А там - за хората
на нейната сестра Земята,
тя е безмълвна светеща фея -
тя е окото на Бога в нощта.

За смелостта

Димитър Георгиев - Даков

Тъгата си не мога да пресметна,
щастливите си мигове аз не броя,
на дребните души не свалям шапка,
от грешниците мога да се възхитя.

Във всеки дъх и всяка своя дума
исках добрината все да победи,
греха и смелостта ужасни са нима,
пред страха и рутината от беди.

Translated personal poetry

Lost

Dimitar Georgieff - Dakov

In your eyes there is none,
no moisture nor pity,
in your lips there is no strenght
no one is your ruler,
I am a slave weak,
In your embrace
there is no proximity,
in your hands no desire.
I wonder what power
lose your soul.


You are beautiful

Dimitar Georgieff - Dakov

You are beautiful
when
being kind,
and you are kind
when being wounded,
the heart which you have opened,
You fly inflexible,
in your pride and strenght.
You are beautiful
when being kind.

Sei bello
quando
essere gentile,
e si gentile
quando sono feriti,
il cuore che avete aperto,
È volare inflessibile,
nel suo orgoglio e la forza.
Sei bello
quando
essere gentile.

На този свят

Димитър Георгиев - Даков

На този свят идваме самотни
обляти в нечия и наша кръв,
от този свят тръгваме самотни,
обляти в грехове и своя кръв.
Какво ще стане в промеждутъка -
грижа ги е само ветровете свободни.

На този свят родени сме
за бесовете хляб да бъдем,
на всичките падения сме братя,
едничката надежда процъфтява,
че живи сме и всяка наша прошка
тегобите на грешката изкупва.

На този свят от тук до края
една е нашта орисия с вяра
завинаги и всякога да бъдем хора,
но тежък кръст е това за всеки,
щом можем с пълна воля
без граници дружим в себе си
в тъга и радост ний със звяра.

На този свят от тук до края
със тост в ръка за звяра
ний най-далече сме от рая,
такава днес е нашта орисия
и тихо всеки днес заспива
за мечти към друг свят
истински да се опива.

Дамата с рентгеновите очи

Ще дойдете ли с мен,
кралицо на пропуканите истини,
за вашия поглед копнея,
пукнатините никой не може да види
под мойта осанка,
елате вий в душата на костите,
където ги няма лъжите.

Ще ви покажа проспектите костни,
осветени от нощните светлини
и от вашия рентгенов поглед.

И най-сетне,
не ще ви излъжа затуй дето съм сторил,
а вий ще защракате филмите
за най-новата изложба от фотоси,
нима тогава ще дойде новата култура,
където лъжата се търси с бинокъл.

А после лекичко предайте ме
на моя черен враг,
така ще чувствам
как хубаво е сам да се предам,
и там пред погледите чужди,
и там пред вашите постели нежни.

Пак при мен

Където и да скиташ,
пак при мен ще идваш,
ти няма да избягаш,
от това което искала
си ти да бъдеш.
Аз знам, че искаш
без мен да полетиш,
макар и ден след ден
копнееш
да ме сънуваш.
Аз знам, нехайна си
и свободата си откупваш.
Където и да скиташ,
пак при мен ще се завръщаш.

Вълнуващо

Димитър Герогиев-Даков

Така вълнуващи
са нашите раздели,
те късат мисли,
късат и предели,
разкъсват чувства,
усмивки побледнели.
Така вълнуващо
ме гледаш мила моя,
с болка и тъга горчива,
с помръкнал поглед,
но закачлива,
пред себе си ме виждаш
непрестанно,
както теб и аз,
и въпреки тъгата,
раздялата е нашата любов.

Иска ни се

Димитър Георгиев - Даков

Иска ни се
смях да ни тресе,
обич да ни зове,
доброта да ни обземе
и да бъдем хората
на ново племе
и от ново време.

Ти

Ти желаеш моята усмивка,
аз желая твоя поглед,
всичко тихо прилепва
към нашия свят,
всичко за което мечтаем
има го във нас,
не е нужно повече да искам,
щом пълния облик
блика във нас.

Дъждовен мрак

Димитър Георгиев-Даков

Сълзите падат от небето
и аз не ще успея да те зърна,
няма слънце и няма залез,
в който аз да мога да те видя.

Всичко е сиво, дъждът е безспирен
и този път тебе те няма,
няма слънце и няма надежда,
които със теб да прегърна.

Проливен дъжд вали
и само моето сърце е сухо,
без твойта топлина в пороя,
как аз сам да оцелея.

Жизнен парадокс

Знам, че всичко е лудост,
а ти си дете на природата,
знам, че е пълно с жестокост,
а ти си детето на майка любяща,
дива е природата, диви сме и ние,
изкуплението е наше - жертвите сме ние.

http://www.youtube.com/watch?v=1nXIt0pn3OE&NR=1

Усещане

Усещай ме със всяка твоя фибра,
усещай ме със всеки твой дъх,
нали си моята китара,
нали си книгата моя
и моите очи си също,
с теб искам да изпея,
да изсвиря и да видя
всичко.

Трансцендентни илюзии

Трансцедентни мои илюзии,
красиви и болни фантазии,
звукове примамливи,
картини със приливи,
реалността убива ви
и само с мен щастливи,
паразитно пиете ме вий
красиви.

След стапяне отново заедно

Къде те изгубих,
в коя стъпка сгреших
и къде те предадох,
не знам -
подсети ме,
обвини ме,
лесно ще приема
своята вина
и сам ще се стопя,
след като узная,
огорченията,
които нося.

Къде живееш мила моя,
адреса ти не мога да намеря,
но на сърцето си се моля
да си останеш вечно там.
Дали ще мога всеки път
при тебе да се върна,
няма как да мръдна,
ако твоето сърце
завинаги прегърна.

Обречени

Пристрастени
вървим уморени
и не секват
желаните дни
споделени.

Пристрастени
бият сърцата смутени,
те жадуват за пръстени
и молят да са обвързани.

Ела

Ти мислиш за мен
като познат спомен,
от теб далечен,
аз съм различен
и непознат.
Каним се и двамата
със думата "Ела",
без да мислим
за думата "Раздяла".
"Ела" е дума бяла,
тя е цялата в сатен
и когато имам те
като птица бяла,
няма да мога
да те разделя.

Не мога да крия

Стига с нашето двуличие,
няма повече да крия,
ти привличаш ме,
дъхът ми спира,
очите ми от слабост
нямат сили
да те зърнат.

Не мога теб
да те погледна,
но не крия,
че привличаш ме
и тръпна.

Напразен полет

Сърцето ми
бие напразно,
погледът ми
празен е изцяло,
вървя като като призрак
и това е знак,
че любовта ни
няма да се сбъдне,
няма да се върне.
Пуснах те да си отидеш
и така останах сам.

Стопяване

Къде те изгубих,
в коя стъпка сгреших
и къде те предадох,
не знам -
подсети ме,
обвини ме,
лесно ще приема
своята вина
и сам ще се стопя,
след като узная,
огорченията,
които нося.

Отново заедно

Къде живееш мила моя,
адреса ти не мога да намеря,
но на сърцето си се моля
да си останеш вечно там.
Дали ще мога всеки път
при тебе да се върна,
няма как да мръдна,
ако твоето сърце
завинаги прегърна.

Разминаване

За миг единствен
те хванах с ръце,
хладна бе
и не позволи
да те задържа.
Мечтите повяхнаха,
тъгата ми остана
и без да искам
гледах все назад
към теб.
Търсих те неволно
с погледи навред,
имах те изцяло
против твоята воля.
Само милостивото време
заличи моите рани.
Наситен от сенките твои,
оставих да излетят
всичките мои мисли
за теб
и така те преживях.

Ти

D. Georgieff-Dakov

Ти ме вълнуваш,
ти ме сънуваш,
в мен живееш,
в себе си ме имаш,
там сред полята,
където са живи
цветята.
Там благородна,
чакаш мен
да остана
в твоя поглед
без измама.

С теб

Dimitar Georgieff-Dakov

С тебе сливам времената
и изчезва в земята суетата,
с теб само има я правотата,
няма я с теб сивотата, тъгата.

С тебе сливат се времената,
няма спомен за вчера,
а утрото ще дойде довечера,
с теб времето лети и примира.
.

Ангел

Аз не знаех,

че съм те срещнал,

не мислех,

че съм те зърнал,

не подозирах

как съм пропуснал

дъха ти притихнал.

Протягах

своята ръка,

останах

в празната си мъка,

мечтах

сред тишина и болка.

Неподвижен свят

В извора на спрелите минути
губим се и ние често пъти,
добро и обич следват наште стъпки,
без да усетим чистите им тръпки.

В изворите на реките спрели
всички птици далеч са излетели
и застоя вечен белег е за края,
който ни поглъща защо не зная.

В извори на езера тъй тихи
мен спохождат мисли плахи,
че движението човека възкресява
и белега на своя извор претворява.

Оставаща любов

Душата си разкъсвам,
отдаден в обич дива
и бедна тя будува,
все жадна остава.

Разкъсан от пристани
моля те, Любов, остани
в страдания и в злини,
с теб изкупвам свойте вини.

Душата си разкъсвам,
с обич се пленявам там
и отново пак сънувам
със тебе, че оставам.