За алхимията на поезията

Душата на поета е една алхимична стая. В нея той трябва да полети по-високо от очакваното, за да си повярват - той и останалите, че преградите не съществуват.

Деа Бланда

Deae Blandae

На нежните в краката
сипваш нежност,
на силните в сърцата
носиш слабост,
всяко живо същество
владееш и объркваш,
всеки пред теб
е роб без дързост.
Как може да си цвят
ароматен
и блясък необхватен,
как сърцето ти е песен
от никой неизпята
и лицето ти е сън
от никой несънуван.

Как на красивите
красота даряваш,
а на грозните
чар предлагаш.
На съблазните
и ласките
си ти царица,
на сърца пленени
ти си птица.
От изворите
свежест носиш,
от урвите планински
хлад и тръпки,
от поляните -
цветя и алени шипки,
от морето - бриз
чист и здравоносен,
от слънцето -
безмерна топлина
и блясък.
В приятен унес
всеки до теб заспива
и спомня си за теб
като мечта крилата.