вторник, 13 март 2012 г.

Неизповедно

Да имаш хиляди сърца и умове не би прозрял, каквото моята душа изпитва, любовта най-ярка е от всичките звезди, да палят огън знаят всички и всеки носи страст с пламтежа на искра. О, няма мъдрост в тоз живот докато не изгубиш всичко и колкото по-глупав си не ще дочакаш зрелостта, ще богатееш ти на грях и на терзания зловечни. Дори невинността не ще плати за сторено и мислено от теб, когато раждаш се от страст и пак гориш от страст до сетния си дъх. Отивай си приятелю, преди да съм ти казал за голата ми, мръзнеща и гореста душа, така невинен си вовек и ти не ще робуваш в приятелството на капана в зловещия му край. Дори приятелството мами за свойта истинска природа, макар като човешка, братска обич да го приемат някои заблудени. Това душата ми тя знае, предадена от многото приятелски души. И всичко тя що помни в лед и студ не ще го стоплят никакви искри.