Мартини

Мартинито с маслинка
съм аз за теб.
Защо съм ти кажи,
моля те не лъжи?
Нима съм твойта истинска любов
или съм само твой лъжлив обков.
Нима не съм заблуда,
щом изпиваш ме за една беседа.
Аз бях за теб
една прашинка
от играта ти тежка
и подмолна,
бях средство
за показност.
Но ето, че в заблуда си била
за света ти хубав и бленуван.
Струвах за теб
точно колкото една маслинка.
Но завидяха ти приятелки
за доброто мартини.
Клюките и разправиите
разядоха сърцето ти.
И повече от мен
изпиваше без мярка,
и насладата от мен
оставаше те в сянка.
Докато не те отрових
с твоя собствен трик.

Прошка

О, стихове,
простете ми,
че аз във вас
изливах си
душата.
И пак на вас
разказвах
всеки неин
спомен.
И всяко чувство
беше там,
и всяка тръпка,
и болките,
и радостите,
и неусетните
желания.

О стихове, простете,
че аз не казах всичко
в най-добрата форма
и чувствата във тях
не струват никак
най-добрата рима.
Простете ми,
че думите употребих
като един голям лаик
и не успях с тях да кажа,
това, което мисълта
подбужда и разпалва.

О, стихове накрай простете,
задето ползвах ви безогледно
и с вас почивах
и се влюбвах,
със вас желаех
и нехаех,
с дрехата ви се обличах
и събличах,
със музиката ви
опиянявах
и после пак тъй лесно
изтрезнявах,
с вас дишах
и се смях. 

Добре, че стихове ви има
във страшното, студено
битие.

Тон след тон

Тон след тон бие лудо сърцето ми,
като в бурно, кънтящо море,
желание след желание превземат
душата и тялото ми,
мисъл след мисъл преследват те,
за да мога да кажа обичам те.
Стъпка след стъпка от теб
отдалечавам се,
но спомен след спомен
връщат ме пленен.
Тон след тон се сливат
в моето сърце
и аз забравям, че съм сам.
Полъх след полъх
аз отпускам тяло
върху горски мъх.
Дъх след дъх
ще достигна края.

 

За денят на разплата

И за просяците добрите хора,

намират от хляба си трохи,

и за душите бедни пастора,

намира сили словото да нареди,

и за народа разен и отруден,

ще дойдат властници да го ограбят,

и за нивите изпълнени със плод,

ще тръгнат буреносни облаци и град.

И за грешниците идва ден за разплата,

и за достойния смъртта е цяла награда. 

Закъснели зимни ноти

Закъснели зимни ноти
тичат по пианото на пролетта,
закъсняват всички
влюбени сърца,
за да кажат, че обичат.
Закъснява всеки ценен миг,
дълго чакан и обичан.
Закъснявам аз
и закъсняваш ти,
за срещата ни
толкова желана.