Най-красивата дума в българския език

В българският език има множество от думи, изобилие, плеяда и дори цяла съкровищница. Но най-красивата дума е думата за раздяла. Това е думата сбогом. Когато хората се разделят, те си пожелават в трудните моменти на разединение те да са "С Бог", което да направи избора им правилен и пътя им лесен. Няма нищо по-благородно за човек в моментите на двоумене и раздяла да пожелае да бъде "С Богом", което представя и в целия блясък неведомата страна на човешката природа и оставянето и в ръцете на всевишния. Думата сбогом ни пренася от света на реалността в света на божието провидение и е най-силната дума в българския език. Това подсказва и колко голям е трагизма на раздялата - нещо, което всеки жив човек изпитва на гърба си и има нужда от Провидението на божественото, за да го понесе по-лесно.
Най-красивата дума за теб е,
аз рисувам с нея нашта раздяла,
най-красивата дума без нас е
невъзможна, дори немислима.
Но сами сме понесли
живота на рамо
и в деня му ний търсим
най-близкия ближен.
И с другаря си най подир сетне
живота ревнив търси разлъка.
Невъзможно двамина
да тръгнат по пътя след есен,
един на друг другарите
казват си "Сбогом".

 

 

Аз исках да ти кажа

Аз исках да ти кажа само дума
като един недоиздишан дъх,
като лъч погалил леко душата,
като въздух от студения полъх.

Аз исках всичко да направя
без тъга в мрака да оставя
и копнеех да ти кажа само дума,
но мълчание живота ми отравя.

И ето, че ми каза ти две думи
и ме нахрани с радост голяма,
не вярвах, че мълчанието е сила,
но вече знам- речта е несломима.

В свят на обич

В любовта си без любов,
аз скитам се в живота празен,
макар красив и тюркоазен
и с образи пълен и ужасен.
В свят на обич без любов
вървя прегърбен от любов
и жаден за нечия обич.