Остани със мен

-

Различен свят

Ти не си от моя град,
аз не съм от този свят,
затова когато съм сам
идвам към теб там
и ти не ме виждаш, знам.

Ще седна аз до теб

Ще седна аз до теб
и припева в сърцето ти
ще чувам до забрава.

Към простори с теб
ще тичам без умора,
щом ти си моя представа.

Необятно ще е времето
в света на вечното лято,
там ти и аз сме едно цяло.

Знаците на мълчанието

С мълчанието ти
разбирам колко много ме обичаш,
с погледа ти кротък
виждам колко тих, спокоен е
светът,
с тихите ти ласки
усещам колко съм богат,
но как ли ще съм жив,
когато някой ден
със твоето мълчание усетя,
как ти не ме обичаш
и аз съвсем човешки моля се
да не пристига
денят без обич.

НАСЛАДАТА - НА КЛАДА!

Сега, когато в тази зима
студът тела обзема,
сега разбирам дяволът
в човешка кожа и невидими каиши
защо тъй силно язди людете по път
вървящи, уморени и тресящи.
Там, сред техните огнища,
аз долавям глутница крещяща,
търсеща наслада
и за възмездието май готова
да гори на клада.

Кесарят и слугите

Кесарят в желанията свои скромни
е беден и нуждаещ пътник,
в страната на слугите е заложник,
роб на своите пороци,
сам робува на слуги.

БЕЗ РОБСТВО С ТЕБ

Не искам нощите и дните с теб,
не те желая за всичките си дни
и твоето съкровище аз няма да стискам,
затворена в сърцето ми като робиня,
да те изпия искам на мига
и после цели дни да те целувам,
не искам да си пленница в затвора ми,
макар във мислите си с теб
да бъда окован по своя воля.

Знаците на мълчанието

С мълчанието ти
разбирам колко много ме обичаш,
с погледа ти кротък
виждам колко тих, спокоен е
светът,
с тихите ти ласки
усещам колко съм богат,
но как ли ще съм жив,
когато някой ден
със твоето мълчание усетя,
как ти не ме обичаш
и аз съвсем човешки моля се
да не пристига
денят без обич.

НЕРАЗТВОРЕНА

Привет на дамата с усмихнато лице,
такава свежест как ме топли вътре,
привет на дамата с нежното цвете,
то бледнее пред лъчите на взора й,
привет на дамата с красивата походка,
тя привлича всеки поглед на ценител,
привет на дамата с горда осанка,
всяко желание в краката й е сламка,
привет на дамата с непристъпна душа,
нейното сърце е превзето
или вече тъй рано отдадено.
Разлистено свежо цвете,
аз сънувам ви,
сякаш сте неразтворена пъпка,
от мръсни погледи невиждана,
от нечии ръце недокосната.

Във моя свят сте само моя
и не е нужно някой да знае,
че аз ви имам изцяло
и моето притежание
не зависи от вас
дори.

Клетва

Аз, давам клетва,
че търсач съм на истина,
скрита от пределите ми,
неуловима от живота ми.

Аз съм неин ловец
със силата на мисълта ми,
летящо-сътворяваща,
защото аз съм творец.

Аз, клетвата си казвам
сега и завинаги,
че истина преследвам,
скрита от мен в интриги.

Ямбичен прилив

Очите ти - сякаш кристали,
духът ти е огън пламтящ
и твойте думи са воали
в които те бленувам зрящ.

Обсебени

Дявола приема и издебва
аромата на сълзите хорски,
душата плачеща разбира
и как лукаво се разсмива,
уви гротеската е пълна.
Духа увит е със змията
във пазва хладна и нещастна.
И ако видите лукавци,
те братя са на сатаната.

Отново заедно след стапяне

Къде живееш мила моя,
адреса ти не мога да намеря,
но на сърцето си се моля
да си останеш вечно там.
Дали ще мога всеки път
при тебе да се върна,
няма как да мръдна,
ако твоето сърце
завинаги прегърна.

Къде те изгубих,
в коя стъпка сгреших
и къде те предадох,
не знам -
подсети ме,
обвини ме,
лесно ще приема
своята вина
и сам ще се стопя,
след като узная,
огорченията,
които нося.

Един до друг

До теб заставам

и мисли с теб загубвам,

от всичко аз се очаровам

и тебе нежно прегръщам,

тъй близки сме признавам,

че на аромата твой се отдавам,

от нехайния ти поглед се пленявам

и мислено тебе аз нежно целувам.

Житейска жажда

Умират ненаучени
от щастие душите унесени,
затворили очи
пред светлий свят
и търсещи прозрение
в дълбините на тъмата.
Умират неживяли дълго
и не във опит знаещи,
отрекли всичко ценно
но въздушно,
за грешките
протягат
жадните ръце.

На този свят оттук до края

На този свят идваме самотни
в своя или чужда кръв обляни,
от този свят тръгваме сиротни,
обляти в грях и чужди спомени.
Какво ще стане в промеждутъка
грижа го е само вятъра свободен.

На този свят родени сме
за бесовете хляб да бъдем
и вино руйно,
на всичките падения сме братя,
едничката надежда процъфтява,
че живи сме и всяка наша прошка
тегобите на грешката изкупва.

На този свят от тук до края
една е наш'та орисия с вяра
завинаги и всякога да бъдем хора,
но тежък кръст е туй за всеки,
щом можеш с пълна воля
без граници да другаруваш в себе си
в тъга и радост ти със звяра.

На този свят от тук до края
със тост в ръка за звяра
ний най-далече сме от рая,
такава днес е нашта орисия
и тихо всеки днес заспива
за мечти към друг свят
истински да се опива.