За алхимията на поезията

Душата на поета е една алхимична стая. В нея той трябва да полети по-високо от очакваното, за да си повярват - той и останалите, че преградите не съществуват.

Деа Бланда

Deae Blandae

На нежните в краката
сипваш нежност,
на силните в сърцата
носиш слабост,
всяко живо същество
владееш и объркваш,
всеки пред теб
е роб без дързост.
Как може да си цвят
ароматен
и блясък необхватен,
как сърцето ти е песен
от никой неизпята
и лицето ти е сън
от никой несънуван.

Как на красивите
красота даряваш,
а на грозните
чар предлагаш.
На съблазните
и ласките
си ти царица,
на сърца пленени
ти си птица.
От изворите
свежест носиш,
от урвите планински
хлад и тръпки,
от поляните -
цветя и алени шипки,
от морето - бриз
чист и здравоносен,
от слънцето -
безмерна топлина
и блясък.
В приятен унес
всеки до теб заспива
и спомня си за теб
като мечта крилата.

Повярвах, че те имам

Повярвах, че истински те имам,
но сега отново силно страдам,
как жадувах за твоята целувка,
но получих от теб подигравка.

Сега ти си в мълчание,
виж ме, обърни ми внимание,
не ме обричай на страдание,
ти си моето упование.

Но ще те пусна някой ден
като лист да паднеш от мен.
Обвързах те силно в сърцето,
но свободна си днес като морето.

Нови стихове

Битийност

Нужна ми е сянка,
за да погледна в небето
и нежен полъх,
за да се усмихна в лицето.

Нужна ми е стрела,
за да я запратя в полето
и моя цел,
за да мечтая в сърцето.

Нужна е опора,
за да стоя след умора
и една добра дума,
за да вървя без дилема.

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Avtorska-pesen/Bitiynost/184554.html#ixzz2jn5A8AvF

Най-интелигентния текст на попФ музика, звучащ философски - Смелите си имат всичко:

 

Безвремие

Забравям за теб
през деня,
но те бленувам
в съня,
отричам те
за мига,
но пак си спомням
за теб веднага.
Най-силната радост
за теб е
и пак за теб
най-силната болка
избирам.

Ти беше друга

Ти беше друга
преди да се загубиш,
сега си цвете
в ръката на дете.

Ти беше друга
преди да изповядаш
грешките и дните,
без на ум да се осланяш
на моето сърце.

Ти беше сянка,
а сега си залез,
отвят от чара
на спокойна тръпка.

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Avtorska-pesen/Ti-beshe-druga/167163.html#ixzz2dHBDisbE

Изкуството на заглавието

Няма човек, който да не преценя вярната стойност по изкуството на съдържанието.
Изкуството на заглавието обаче понякога е толкова голямо, че надминава това на  съдържанието. Нещо повече, понякога двете изкуства така силно се състезават и надбягват, че е трудно да определиш кое от тях е по-велико. Може би защото истините са толкова семпли и просто, че могат да бъдат събрани с малко думи. Почти като хайку. Може би правилно подбраните самотни думи, могат да предизвикат по-силен електрически ток в нашите тела, отколкото многото сложни думи.
Може би сложността е начин да загубим пътя към истината и лесно да се доберем до пътя към хаоса.
Може би. Може би.......
Но след като разгледахме надбягването на двете изкуства и превъзходството на малкото думи, следва друг парадокс, също толкова объркващ. И той се състои в това, че колкото и кратко, и точно, и с ясно малко думи да изричаме истината за нещата и ситуациите, понякога те биха били единствено разбрани, освен ако не бъдат изразени с множество думи. Без значение от техния порядък и сложност. Може би самата тяхна върволица отмерва времето от житейския ход на действителността. Когато говорим за простите неща, сложността лесно може да бъде отменена, но за жалост ние сме дейни хора и като живи такива, винаги се озоваваме без почивка в безбройни ситуации. В малка част от тях сме оставени сами на себе си. В по-голямата част се оценяваме къде стоим и как изглеждаме. И понеже ситуациите винаги са сложни и менящи се, непременно са съставени от много компоненти, ние хората живеем сложно и произтичайки от това доста затруднено.
Какъв избор имаме? Да се придържаме към лесното и трудното, към заглавието или към съдържанието, към простото или сложнотото? Не можем да имаме правото на този избор, тъй като сме осъдени да приемаме живота като цялост. А нашето усещане за живот прилича на карнавален участник, който според ситуациите сменя или маските, или възгледите, или просто се заставя да гледа без подозрителност с чисто нови очи, ако може да му го позволи размера и цвета на шапката му. За последното се иска разбира се да се придържаш към изкуството на заглавието и да го повтаряш сраавнително добре всеки пък когато в сложните ситуации ти е наложително.

Животът ми минава като лента

Животът ми минава като лента,
която бясно иска свойта рента,
откъсва се и иска да се скита,
там где няма никаква насита.

Живота ми минава като лента
лъжата не понася да е скрита,
все търси сам своята реликва
и не понася нищо да изпъква.

Дори когато живота се обърква
той не понася да се мръква,
живота ми минава като лента,
аз чакам тихо свойта рента.

Безгласен момент

С име нека да те нарека
и себе си с теб да повлека,
с поглед да те съблека
и с целувки да те облека.

Красотата ти не мога да изрека,
душата ти не мога да отвлека,
от теб не мога да се отрека,
ти силна, сладка, моя болка.

Какво ще бъда аз за теб

Какво ще бъда аз за теб
когато времето
с мене се позабавлява
и тъй невинно ме оставя
на своята поляна в края.

Какво ще бъда аз за теб
когато живота
все по-тихо отминава.

Какво съм аз във теб,
не мога даже да гадая,
в душата ти, която се променя.
И за напред не зная,
какво от мене в тебе
ще остане
и колко обичта от нас
ще бъде споделена