Аз исках да ти кажа

Аз исках да ти кажа само дума
като един недоиздишан дъх,
като лъч погалил леко душата,
като въздух от студения полъх.

Аз исках всичко да направя
без тъга в мрака да оставя
и копнеех да ти кажа само дума,
но мълчание живота ми отравя.

И ето, че ми каза ти две думи
и ме нахрани с радост голяма,
не вярвах, че мълчанието е сила,
но вече знам- речта е несломима.

В свят на обич

В любовта си без любов,
аз скитам се в живота празен,
макар красив и тюркоазен
и с образи пълен и ужасен.
В свят на обич без любов
вървя прегърбен от любов
и жаден за нечия обич.

Снежинки по лицето

Снежинки по лицето ми топят се,
а ти си толкова отвъд далече,
самотата сърцето ми разтресе
и от зимния студ опияни се.

Сега се чувствам като в зимен сън,
като шут на ледена кралица в плен.

Демонът на любовта

Демонът на любовта изгаря
струните и цветовете на страстта
и на кокала виси месото,
докато  хубаво
не се опуши
от демона на обичта.
Обича той
и верен е защитник,
осигурява сладост и тъга,
но най обича да предава любовта,
когато тя за вярата си мисли
и със надежда
уповава се на греха.
Демонът на любовта
на вярата не плаща,
отрича се от нея,
когато в най-горещ момент
доверието предава
на сладката игра.
Демонът на любовта
е безнадежден,
допира до смъртта
и най-желания живот.
Усмихнат той
през сладки плодове
минава
и плаче горестно,
когато вярата
преследвана е от любов.

Напразно да обичаш

Напразно да обичаш
е вятър да те гали
и сам след себе си
в нощите да тичаш,
ще тръпнеш в зли талази.
Напразно да обичаш
е вода да те намокри,
но пак във себе си
препълнено ще бликаш,
тъй както на земята
е нямало богат човек.
Напразно да обичаш
е все безспир да тичаш
и винаги се вричаш
в това, което ти
не притежаваш.

Икарски род

Летим във въздуха
с нашите мечти,
кръжим и реем
своите крила,
докато не паднем
като брата си Икар,
кръжат и наште мисли,
но съживяват се
те всеки час.

Студена, ледена жена

Студена, ледена жена
ме гледа влюбено,
а аз измръзвам 
в неведение неволно.
Не иска, не желае тя,
да признае за чувствата
на своята глава
и свойте мисли крие.

Как привличам те аз не зная,
когато далечни сме в безкрая.

Как мислиш ме аз гадая
и аз не мога да се позная,
колко съм различен с теб,
щом ме залее ледена любов.

Воюваш с лед и пръскаш сняг,
равен тон е твоя глас,
а мисълта ти е бръснач,
летят по мене хиляди ками,
без ни една да ме докосне.
Капани слагаш ти със стръв
и вечно гладни си ти от любов.
Тя твойта чест е най-високо
и за обич не молиш ни най-малко.

Не съм аз жертва
на любов потайна
и ревнива.
Картини - Нина Златева