Снежинки по лицето ми топят се,
а ти си толкова отвъд далече,
самотата сърцето ми разтресе
и от зимния студ опияни се.
Сега се чувствам като в зимен сън,
като шут на ледена кралица в плен.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Alchemic poetry
Няма коментари:
Публикуване на коментар