ме гледа влюбено,
а аз измръзвам
в неведение неволно.
Не иска, не желае тя,
да признае за чувствата
на своята глава
и свойте мисли крие.
Как привличам те аз не зная,
когато далечни сме в безкрая.
Как мислиш ме аз гадая
и аз не мога да се позная,
колко съм различен с теб,
щом ме залее ледена любов.
Воюваш с лед и пръскаш сняг,
равен тон е твоя глас,
а мисълта ти е бръснач,
летят по мене хиляди ками,
без ни една да ме докосне.
Капани слагаш ти със стръв
и вечно гладни си ти от любов.
Тя твойта чест е най-високо
и за обич не молиш ни най-малко.
Не съм аз жертва
на любов потайна
и ревнива.
Картини - Нина Златева
Няма коментари:
Публикуване на коментар