като един недоиздишан дъх,
като лъч погалил леко душата,
като въздух от студения полъх.
Аз исках всичко да направя
без тъга в мрака да оставя
и копнеех да ти кажа само дума,
но мълчание живота ми отравя.
И ето, че ми каза ти две думи
и ме нахрани с радост голяма,
не вярвах, че мълчанието е сила,
но вече знам- речта е несломима.
Няма коментари:
Публикуване на коментар