а ти си толкова отвъд далече,
самотата сърцето ми разтресе
и от зимния студ опияни се.
Сега се чувствам като в зимен сън,
като шут на ледена кралица в плен.
петък, 12 декември 2014 г.
Снежинки по лицето
Снежинки по лицето ми топят се,
а ти си толкова отвъд далече,
самотата сърцето ми разтресе
и от зимния студ опияни се.
Сега се чувствам като в зимен сън,
като шут на ледена кралица в плен.
а ти си толкова отвъд далече,
самотата сърцето ми разтресе
и от зимния студ опияни се.
Сега се чувствам като в зимен сън,
като шут на ледена кралица в плен.
събота, 13 септември 2014 г.
Демонът на любовта
Демонът на любовта изгаря
струните и цветовете на страстта
и на кокала виси месото,
докато хубаво
не се опуши
от демона на обичта.
Обича той
и верен е защитник,
осигурява сладост и тъга,
но най обича да предава любовта,
когато тя за вярата си мисли
и със надежда
уповава се на греха.
Демонът на любовта
на вярата не плаща,
отрича се от нея,
когато в най-горещ момент
доверието предава
на сладката игра.
Демонът на любовта
е безнадежден,
допира до смъртта
и най-желания живот.
Усмихнат той
през сладки плодове
минава
и плаче горестно,
когато вярата
преследвана е от любов.
струните и цветовете на страстта
и на кокала виси месото,
докато хубаво
не се опуши
от демона на обичта.
Обича той
и верен е защитник,
осигурява сладост и тъга,
но най обича да предава любовта,
когато тя за вярата си мисли
и със надежда
уповава се на греха.
Демонът на любовта
на вярата не плаща,
отрича се от нея,
когато в най-горещ момент
доверието предава
на сладката игра.
Демонът на любовта
е безнадежден,
допира до смъртта
и най-желания живот.
Усмихнат той
през сладки плодове
минава
и плаче горестно,
когато вярата
преследвана е от любов.
сряда, 20 август 2014 г.
Напразно да обичаш
Напразно да обичаш
е вятър да те гали
и сам след себе си
в нощите да тичаш,
ще тръпнеш в зли талази.
Напразно да обичаш
е вода да те намокри,
но пак във себе си
препълнено ще бликаш,
тъй както на земята
е нямало богат човек.
Напразно да обичаш
е все безспир да тичаш
и винаги се вричаш
в това, което ти
не притежаваш.
е вятър да те гали
и сам след себе си
в нощите да тичаш,
ще тръпнеш в зли талази.
Напразно да обичаш
е вода да те намокри,
но пак във себе си
препълнено ще бликаш,
тъй както на земята
е нямало богат човек.
Напразно да обичаш
е все безспир да тичаш
и винаги се вричаш
в това, което ти
не притежаваш.
вторник, 19 август 2014 г.
Икарски род
Летим във въздуха
с нашите мечти,
кръжим и реем
своите крила,
докато не паднем
като брата си Икар,
кръжат и наште мисли,
но съживяват се
те всеки час.
с нашите мечти,
кръжим и реем
своите крила,
докато не паднем
като брата си Икар,
кръжат и наште мисли,
но съживяват се
те всеки час.
четвъртък, 7 август 2014 г.
Студена, ледена жена
Студена, ледена жена
ме гледа влюбено,
а аз измръзвам
в неведение неволно.
Не иска, не желае тя,
да признае за чувствата
на своята глава
и свойте мисли крие.
Как привличам те аз не зная,
когато далечни сме в безкрая.
Как мислиш ме аз гадая
и аз не мога да се позная,
колко съм различен с теб,
щом ме залее ледена любов.
Воюваш с лед и пръскаш сняг,
равен тон е твоя глас,
а мисълта ти е бръснач,
летят по мене хиляди ками,
без ни една да ме докосне.
Капани слагаш ти със стръв
и вечно гладни си ти от любов.
Тя твойта чест е най-високо
и за обич не молиш ни най-малко.
Не съм аз жертва
на любов потайна
и ревнива.
Картини - Нина Златева
ме гледа влюбено,
а аз измръзвам
в неведение неволно.
Не иска, не желае тя,
да признае за чувствата
на своята глава
и свойте мисли крие.
Как привличам те аз не зная,
когато далечни сме в безкрая.
Как мислиш ме аз гадая
и аз не мога да се позная,
колко съм различен с теб,
щом ме залее ледена любов.
Воюваш с лед и пръскаш сняг,
равен тон е твоя глас,
а мисълта ти е бръснач,
летят по мене хиляди ками,
без ни една да ме докосне.
Капани слагаш ти със стръв
и вечно гладни си ти от любов.
Тя твойта чест е най-високо
и за обич не молиш ни най-малко.
Не съм аз жертва
на любов потайна
и ревнива.
Картини - Нина Златева
сряда, 30 юли 2014 г.
Мисъл за деня
Страхът е безумие, което съхранява живота, но затваря свободата на битието. Оставен на воля страхът се превръща в абсурд, готов да погълне напълно всеки свой създател. ДГ
Отдадена
В края на вечерта,
причини ми красота,
в края на мисълта,
отдаде ми страстта.
Как да те забравя,
оставила следи
и щом очи затворя
оживяваш само ти.
причини ми красота,
в края на мисълта,
отдаде ми страстта.
Как да те забравя,
оставила следи
и щом очи затворя
оживяваш само ти.
четвъртък, 10 юли 2014 г.
Мимолетно щастие
Мимолетно щастие -
как бързо ти летиш,
гониш вятъра,
вдигаш прах,
изчезваш като дим,
като усмивка се
явяваш
и в лицата хорски
ти пламтиш.
Мимолетно щастие -
със мъката
дуели си устройваш
и все се носиш победено,
на разума си неподвластно
и от закони безучастно.
Тъй кратко щастие -
ти истинско причастие
и наша глътка въздух,
вода, храна.
Без теб не заздравява рана,
обидата не преминава
и злобата се възцарява
над сухото човешко битие.
неделя, 6 юли 2014 г.
В пещерата ми
В пещерата ми
на Френсис Бейкън
Аз съм затворник на съдбата си,
на душата си,
на дните си,
на живота си,
аз съм затворник на
пещерите и подземията,
затова обичам просторните пространства,
където единствено и за миг се чувствам
напълно свободен.
Аз съм затворник на светлината,
затворник и на мрака.
Аз съм затворник на книгите
и на техните мъдрости.
Аз съм затворник на поезията
и на нейната красота.
Аз съм затворник на жена си
и на всички свои близки и приятели.
Аз съм затворник на моите мисли
и на мойте мечти.
Аз съм затворник на мойте желания
и на своята воля.
Аз съм затворник на мойта природа
и на околния свят.
Аз съм вечен длъжник.
Нищо не мога да сторя, за да се издължа,
освен да бъда човек.
Аз съм осъден на безвремие - без да
усещам как изтича пясъка.
Аз съм роб на другите
и на техните чужди съзнания.
Аз съм пленник, който се моли
без да престава да иска.
Аз съм затворник
като всички свои братя
и зная как да ценя свободата
когато бягам от затвора на съдбата.
Аз съм затворник на сутрешните изгреви
и каторжник на ледените нощи.
Аз съм една монада от месо,
затворена за своето добро.
на Френсис Бейкън
Аз съм затворник на съдбата си,
на душата си,
на дните си,
на живота си,
аз съм затворник на
пещерите и подземията,
затова обичам просторните пространства,
където единствено и за миг се чувствам
напълно свободен.
Аз съм затворник на светлината,
затворник и на мрака.
Аз съм затворник на книгите
и на техните мъдрости.
Аз съм затворник на поезията
и на нейната красота.
Аз съм затворник на жена си
и на всички свои близки и приятели.
Аз съм затворник на моите мисли
и на мойте мечти.
Аз съм затворник на мойте желания
и на своята воля.
Аз съм затворник на мойта природа
и на околния свят.
Аз съм вечен длъжник.
Нищо не мога да сторя, за да се издължа,
освен да бъда човек.
Аз съм осъден на безвремие - без да
усещам как изтича пясъка.
Аз съм роб на другите
и на техните чужди съзнания.
Аз съм пленник, който се моли
без да престава да иска.
Аз съм затворник
като всички свои братя
и зная как да ценя свободата
когато бягам от затвора на съдбата.
Аз съм затворник на сутрешните изгреви
и каторжник на ледените нощи.
Аз съм една монада от месо,
затворена за своето добро.
сряда, 2 юли 2014 г.
Усмивка от любов
Сълзите на земята
обливат моята обвивка,
оставих всичко, но запазих
само една усмивка
от любов.
Вятърът сълзите изпари
и в мен остана да зари
и пари твоята усмивка
от любов.
Небето сърдито,
цялото излято
върху мен
и в мен
остана да живее
само спомен
за усмивка
от любов.
http://www.playcast.ru/view/6023610/c488ecd65741aa08eb4a4076fbbb4fa9b37bd5d1pl
Абонамент за:
Публикации (Atom)