на Френсис Бейкън
Аз съм затворник на съдбата си,
на душата си,
на дните си,
на живота си,
аз съм затворник на
пещерите и подземията,
затова обичам просторните пространства,
където единствено и за миг се чувствам
напълно свободен.
Аз съм затворник на светлината,
затворник и на мрака.
Аз съм затворник на книгите
и на техните мъдрости.
Аз съм затворник на поезията
и на нейната красота.
Аз съм затворник на жена си
и на всички свои близки и приятели.
Аз съм затворник на моите мисли
и на мойте мечти.
Аз съм затворник на мойте желания
и на своята воля.
Аз съм затворник на мойта природа
и на околния свят.
Аз съм вечен длъжник.
Нищо не мога да сторя, за да се издължа,
освен да бъда човек.
Аз съм осъден на безвремие - без да
усещам как изтича пясъка.
Аз съм роб на другите
и на техните чужди съзнания.
Аз съм пленник, който се моли
без да престава да иска.
Аз съм затворник
като всички свои братя
и зная как да ценя свободата
когато бягам от затвора на съдбата.
Аз съм затворник на сутрешните изгреви
и каторжник на ледените нощи.
Аз съм една монада от месо,
затворена за своето добро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар