Целувам те в съня ти

Целувам те в съня ти,
когато нежно спиш,
всеки път целувам те,
когато ти не знаеш.

Нима не е красиво,
когато не натрапвам се.
Нима не е игриво,
когато с теб развличам се.

Аз с теб съм,
когато ти не подозираш
и пак в теб съм,
когато в мен се взираш.

Любов и гордост

Любов и гордост
се влюбили веднъж
в полята на ниви с ръж,
щедрост и красота
ги следвали по път.
Любовта даде своето сърце,
а гордостта го взе в ръце,
Оттук насетне,
завинаги и навсякъде,
любовта раздавала,
а гордостта изисквала
и вечно неразделна
е тяхната новела



Защо е дадено
да бъдем горди,
когато от любов
пълзим с гърди.

За смелостта

Тъгата си не мога да пресметна,
щастливите си мигове аз не броя,
на дребните души не свалям шапка,
от грешниците мога да се възхитя.

Във всеки дъх и всяка своя дума
исках добрината все да победи,
греха и смелостта ужасни са нима,
пред страха и рутината от беди.

Без спомен

Ще отмине в тебе всяка тръпка,
ще забравиш всяка твоя треска,
няма да помниш моята стъпка,
нито в мен цялата моя гледка,
не бързай да правиш моята сметка,
когато не ще бъда в нея отметка.

Обречена на думите

Обречена на думите
във свят един покварен,
ти луташ се из лабиринтите,
в спомените на живот печален,
Откъсната от този свят
и тлееща в едно мечтание
на чистите полета,
илюзиите са твоите морета,
в които ти потъваш
далеч от светът в несрета. 

 

Искаш мен и мълчиш

Искаш нещо да ми кажем,
но после замълчаваш,
нима възможно е това,
в лабиринти твои да ме тикаш,
нима възможно е във себе си,
само тишина да изразяваш.
Искаш нещо да ми кажеш
и после спираш,
всичко в мен объркваш,
спъваш ме и ме озадачаваш,
само да ме притежаваш
и тайничко по женски
да ме обуздаваш,
нима със теб е редно
да сме двама,
щом твоята душа,
владее мойта драма.

 

Вечна инквизиция

Власт скова ръцете ми
и изтръгна душата ми.
Власт във студ заравя
и талантите сломява.

Черни и злоради хора
бродят във безвремие,
те слънцето заличиха
и истините не разкриха.

Власт завърза гласа ми
и спря ловко мисълта ми,
отекват ударите на сърцето
и съвестта ми вие в телцето.

Власт спира мойта сянка,
иска от мен всякаква сметка
и храня аз душата със огризки,
сякаш нищий съм в небитието.

Животът

Животът всичко би могъл да разбере
ако всеки от плода му сладък събере.
Обран от всички лъскави богатства,
той само своето сурово лице показва.

Животът всичко би могъл да отговори
ако не криехме се в нашите затвори,
всеки цирей и съвест да отвори,
ако не газехме в гнусните коптори.

Животът всичко би могъл да стори
и разпънати на кръст да бъдем живи,
и движението не може никой да спре
той всяка същност е готов да раздере.

Без теб

Без твоя огън аз
се губя във нощта
и няма друго освен
теб и твоя смях.

Без твоя ден
не следва сън
и няма друго освен
спомен омаен.

Без твоя лик
не следва весел миг
и няма друго освен
да се усмихна на теб.

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Avtorska-pesen/Bez-teb/208673.html#ixzz3XTcVKBcz

Мартини

Мартинито с маслинка
съм аз за теб.
Защо съм ти кажи,
моля те не лъжи?
Нима съм твойта истинска любов
или съм само твой лъжлив обков.
Нима не съм заблуда,
щом изпиваш ме за една беседа.
Аз бях за теб
една прашинка
от играта ти тежка
и подмолна,
бях средство
за показност.
Но ето, че в заблуда си била
за света ти хубав и бленуван.
Струвах за теб
точно колкото една маслинка.
Но завидяха ти приятелки
за доброто мартини.
Клюките и разправиите
разядоха сърцето ти.
И повече от мен
изпиваше без мярка,
и насладата от мен
оставаше те в сянка.
Докато не те отрових
с твоя собствен трик.