се влюбили веднъж
в полята на ниви с ръж,
щедрост и красота
ги следвали по път.
Любовта даде своето сърце,
а гордостта го взе в ръце,
Оттук насетне,
завинаги и навсякъде,
любовта раздавала,
а гордостта изисквала
и вечно неразделна
е тяхната новела
Защо е дадено
да бъдем горди,
когато от любов
пълзим с гърди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар