понеделник, 15 юни 2015 г.

За смелостта

Тъгата си не мога да пресметна,
щастливите си мигове аз не броя,
на дребните души не свалям шапка,
от грешниците мога да се възхитя.

Във всеки дъх и всяка своя дума
исках добрината все да победи,
греха и смелостта ужасни са нима,
пред страха и рутината от беди.




Без спомен

Ще отмине в тебе всяка тръпка,
ще забравиш всяка твоя треска,
няма да помниш моята стъпка,
нито в мен цялата моя гледка,
не бързай да правиш моята сметка,
когато не ще бъда в нея отметка.


Обречена на думите

Обречена на думите
във свят един покварен,
ти луташ се из лабиринтите,
в спомените на живот печален,
Откъсната от този свят
и тлееща в едно мечтание
на чистите полета,
илюзиите са твоите морета,
в които ти потъваш
далеч от светът в несрета. 
 

Искаш мен и мълчиш

Искаш нещо да ми кажем,
но после замълчаваш,
нима възможно е това,
в лабиринти твои да ме тикаш,
нима възможно е във себе си,
само тишина да изразяваш.
Искаш нещо да ми кажеш
и после спираш,
всичко в мен объркваш,
спъваш ме и ме озадачаваш,
само да ме притежаваш
и тайничко по женски
да ме обуздаваш,
нима със теб е редно
да сме двама,
щом твоята душа,
владее мойта драма.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар