За смелостта

Тъгата си не мога да пресметна,
щастливите си мигове аз не броя,
на дребните души не свалям шапка,
от грешниците мога да се възхитя.

Във всеки дъх и всяка своя дума
исках добрината все да победи,
греха и смелостта ужасни са нима,
пред страха и рутината от беди.

Без спомен

Ще отмине в тебе всяка тръпка,
ще забравиш всяка твоя треска,
няма да помниш моята стъпка,
нито в мен цялата моя гледка,
не бързай да правиш моята сметка,
когато не ще бъда в нея отметка.

Обречена на думите

Обречена на думите
във свят един покварен,
ти луташ се из лабиринтите,
в спомените на живот печален,
Откъсната от този свят
и тлееща в едно мечтание
на чистите полета,
илюзиите са твоите морета,
в които ти потъваш
далеч от светът в несрета. 

 

Искаш мен и мълчиш

Искаш нещо да ми кажем,
но после замълчаваш,
нима възможно е това,
в лабиринти твои да ме тикаш,
нима възможно е във себе си,
само тишина да изразяваш.
Искаш нещо да ми кажеш
и после спираш,
всичко в мен объркваш,
спъваш ме и ме озадачаваш,
само да ме притежаваш
и тайничко по женски
да ме обуздаваш,
нима със теб е редно
да сме двама,
щом твоята душа,
владее мойта драма.