Напразно да обичаш

Напразно да обичаш
е вятър да те гали
и сам след себе си
в нощите да тичаш,
ще тръпнеш в зли талази.
Напразно да обичаш
е вода да те намокри,
но пак във себе си
препълнено ще бликаш,
тъй както на земята
е нямало богат човек.
Напразно да обичаш
е все безспир да тичаш
и винаги се вричаш
в това, което ти
не притежаваш.

Икарски род

Летим във въздуха
с нашите мечти,
кръжим и реем
своите крила,
докато не паднем
като брата си Икар,
кръжат и наште мисли,
но съживяват се
те всеки час.

Студена, ледена жена

Студена, ледена жена
ме гледа влюбено,
а аз измръзвам 
в неведение неволно.
Не иска, не желае тя,
да признае за чувствата
на своята глава
и свойте мисли крие.

Как привличам те аз не зная,
когато далечни сме в безкрая.

Как мислиш ме аз гадая
и аз не мога да се позная,
колко съм различен с теб,
щом ме залее ледена любов.

Воюваш с лед и пръскаш сняг,
равен тон е твоя глас,
а мисълта ти е бръснач,
летят по мене хиляди ками,
без ни една да ме докосне.
Капани слагаш ти със стръв
и вечно гладни си ти от любов.
Тя твойта чест е най-високо
и за обич не молиш ни най-малко.

Не съм аз жертва
на любов потайна
и ревнива.
Картини - Нина Златева

Мисъл за деня

Страхът е безумие, което съхранява живота, но затваря свободата на битието. Оставен на воля страхът се превръща в абсурд, готов да погълне напълно всеки свой създател.  ДГ

Отдадена

В края на вечерта,
причини ми красота,
в края на мисълта,
отдаде ми страстта.

Как да те забравя,
оставила следи
и щом очи затворя
оживяваш само ти. 

Мимолетно щастие

Мимолетно щастие -
как бързо ти летиш,
гониш вятъра,
вдигаш прах,
изчезваш като дим,
като усмивка се
явяваш
и в лицата хорски
ти пламтиш.

Мимолетно щастие -
със мъката
дуели си устройваш
и все се носиш победено,
на разума си неподвластно
и от закони безучастно.

Тъй кратко щастие -
ти истинско причастие
и наша глътка въздух,
вода, храна.
Без теб не заздравява рана,
обидата не преминава
и злобата се възцарява
над сухото човешко битие.

https://www.youtube.com/watch?v=jl6M6wpxJq8

В пещерата ми

В пещерата ми

                               на Френсис Бейкън

Аз съм затворник на съдбата си,
на душата си,
на дните си,
на живота си,
аз съм затворник на
пещерите и подземията,
затова обичам просторните пространства,
където единствено и за миг се чувствам
напълно свободен.
Аз съм затворник на светлината,
затворник и на мрака.
Аз съм затворник на книгите
и на техните мъдрости.
Аз съм затворник на поезията
и на нейната красота.
Аз съм затворник на жена си
и на всички свои близки и приятели.
Аз съм затворник на моите мисли
и на мойте мечти.
Аз съм затворник на мойте желания
и на своята воля.
Аз съм затворник на мойта природа
и на околния свят.
Аз съм вечен длъжник.
Нищо не мога да сторя, за да се издължа,
освен да бъда човек.
Аз съм осъден на безвремие - без да
усещам как изтича пясъка.
Аз съм роб на другите
и на техните чужди съзнания.
Аз съм пленник, който се моли
без да престава да иска.
Аз съм затворник
като всички свои братя
и зная как да ценя свободата
когато бягам от затвора на съдбата.
Аз съм затворник на сутрешните изгреви
и каторжник на ледените нощи.
Аз съм една монада от месо,
затворена за своето добро.