За денят на разплата

И за просяците добрите хора,

намират от хляба си трохи,

и за душите бедни пастора,

намира сили словото да нареди,

и за народа разен и отруден,

ще дойдат властници да го ограбят,

и за нивите изпълнени със плод,

ще тръгнат буреносни облаци и град.

И за грешниците идва ден за разплата,

и за достойния смъртта е цяла награда. 

Закъснели зимни ноти

Закъснели зимни ноти
тичат по пианото на пролетта,
закъсняват всички
влюбени сърца,
за да кажат, че обичат.
Закъснява всеки ценен миг,
дълго чакан и обичан.
Закъснявам аз
и закъсняваш ти,
за срещата ни
толкова желана.

Най-красивата дума в българския език

В българският език има множество от думи, изобилие, плеяда и дори цяла съкровищница. Но най-красивата дума е думата за раздяла. Това е думата сбогом. Когато хората се разделят, те си пожелават в трудните моменти на разединение те да са "С Бог", което да направи избора им правилен и пътя им лесен. Няма нищо по-благородно за човек в моментите на двоумене и раздяла да пожелае да бъде "С Богом", което представя и в целия блясък неведомата страна на човешката природа и оставянето и в ръцете на всевишния. Думата сбогом ни пренася от света на реалността в света на божието провидение и е най-силната дума в българския език. Това подсказва и колко голям е трагизма на раздялата - нещо, което всеки жив човек изпитва на гърба си и има нужда от Провидението на божественото, за да го понесе по-лесно.
Най-красивата дума за теб е,
аз рисувам с нея нашта раздяла,
най-красивата дума без нас е
невъзможна, дори немислима.
Но сами сме понесли
живота на рамо
и в деня му ний търсим
най-близкия ближен.
И с другаря си най подир сетне
живота ревнив търси разлъка.
Невъзможно двамина
да тръгнат по пътя след есен,
един на друг другарите
казват си "Сбогом".

 

 

Аз исках да ти кажа

Аз исках да ти кажа само дума
като един недоиздишан дъх,
като лъч погалил леко душата,
като въздух от студения полъх.

Аз исках всичко да направя
без тъга в мрака да оставя
и копнеех да ти кажа само дума,
но мълчание живота ми отравя.

И ето, че ми каза ти две думи
и ме нахрани с радост голяма,
не вярвах, че мълчанието е сила,
но вече знам- речта е несломима.

В свят на обич

В любовта си без любов,
аз скитам се в живота празен,
макар красив и тюркоазен
и с образи пълен и ужасен.
В свят на обич без любов
вървя прегърбен от любов
и жаден за нечия обич.

Снежинки по лицето

Снежинки по лицето ми топят се,
а ти си толкова отвъд далече,
самотата сърцето ми разтресе
и от зимния студ опияни се.

Сега се чувствам като в зимен сън,
като шут на ледена кралица в плен.

Демонът на любовта

Демонът на любовта изгаря
струните и цветовете на страстта
и на кокала виси месото,
докато  хубаво
не се опуши
от демона на обичта.
Обича той
и верен е защитник,
осигурява сладост и тъга,
но най обича да предава любовта,
когато тя за вярата си мисли
и със надежда
уповава се на греха.
Демонът на любовта
на вярата не плаща,
отрича се от нея,
когато в най-горещ момент
доверието предава
на сладката игра.
Демонът на любовта
е безнадежден,
допира до смъртта
и най-желания живот.
Усмихнат той
през сладки плодове
минава
и плаче горестно,
когато вярата
преследвана е от любов.