Как да изгоря душата ти,
която бяга по пръстите ми,
как да забравя образа й,
щом оживяваш в очите ми.
Студени са всички места,
няма място за мен на земята,
само спомени празни пълзят
и безплодни дървета цъфтят.
Затварям очи и мечтая
за нова любов и нов живот,
но обречен с вериги за теб
в дъното на болката аз тлея.
Кой маг за теб ме завеща,
кой зъл магьосник ме ограби
и в тоз мъчителен живот
изпрати ми ориста един път да обичам.
Откакто завърши, винаги е есен, дори пролетта е есен
ОтговорИзтриване