Да обичаш единствен път

Как да изгоря душата ти,
която бяга по пръстите ми,
как да забравя образа й,
щом оживяваш в очите ми.

Студени са всички места,
няма място за мен на земята,
само спомени празни пълзят
и безплодни дървета цъфтят.

Затварям очи и мечтая
за нова любов и нов живот,
но обречен с вериги за теб
в дъното на болката аз тлея.

Кой маг за теб ме завеща,
кой зъл магьосник ме ограби
и в тоз мъчителен живот
изпрати ми ориста един път да обичам.

Дамата с рентгеновите очи

Ще дойдете ли с мен,
кралицо на пропуканите истини,
за вашия поглед копнея,
пукнатините никой не може да види
под мойта осанка,
елате вий в душата на костите,
където ги няма лъжите.

Ще ви покажа проспектите костни,
осветени от нощните светлини
и от вашия рентгенов поглед.

И най-сетне,
не ще ви излъжа затуй дето съм сторил,
а вий ще защракате филмите
за най-новата изложба от фотоси,
нима тогава ще дойде новата култура,
където лъжата се търси с бинокъл.

А после лекичко предайте ме
на моя черен враг,
така ще чувствам
как хубаво е сам да се предам,
и там пред погледите чужди,
и там пред вашите постели нежни.