Димитър Георгиев - Даков
На този свят идваме самотни
обляти в нечия и наша кръв,
от този свят тръгваме самотни,
обляти в грехове и своя кръв.
Какво ще стане в промеждутъка
грижа го е само вятъра свободен.
На този свят родени сме
за бесовете хляб да бъдем
и вино руйно,
на всичките падения сме братя,
едничката надежда процъфтява,
че живи сме и всяка наша прошка
тегобите на грешката изкупва.
На този свят от тук до края
една е нашта орисия с вяра
завинаги и всякога да бъдем хора,
но тежък кръст е туй за всеки,
щом можеш с пълна воля
без граници да другаруваш в себе си
в тъга и радост ти със звяра.
На този свят от тук до края
със тост в ръка за звяра
ний най-далече сме от рая,
такава днес е нашта орисия
и тихо всеки днес заспива
за мечти към друг свят
истински да се упива.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар