Димитър Георгиев - Даков
Тъгата си не мога да пресметна,
щастливите си мигове аз не броя,
на дребните души не свалям шапка,
от грешниците мога да се възхитя.
Във всеки дъх и всяка своя дума
исках добрината все да победи,
греха и смелостта ужасни са нима,
пред страха и рутината от беди.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар