Демонът на любовта изгаря
струните и цветовете на страстта
и на кокала виси месото,
докато хубаво
не се опуши
от демона на обичта.
Обича той
и верен е защитник,
осигурява сладост и тъга,
но най обича да предава любовта,
когато тя за вярата си мисли
и със надежда
уповава се на греха.
Демонът на любовта
на вярата не плаща,
отрича се от нея,
когато в най-горещ момент
доверието предава
на сладката игра.
Демонът на любовта
е безнадежден,
допира до смъртта
и най-желания живот.
Усмихнат той
през сладки плодове
минава
и плаче горестно,
когато вярата
преследвана е от любов.
събота, 13 септември 2014 г.
сряда, 20 август 2014 г.
Напразно да обичаш
Напразно да обичаш
е вятър да те гали
и сам след себе си
в нощите да тичаш,
ще тръпнеш в зли талази.
Напразно да обичаш
е вода да те намокри,
но пак във себе си
препълнено ще бликаш,
тъй както на земята
е нямало богат човек.
Напразно да обичаш
е все безспир да тичаш
и винаги се вричаш
в това, което ти
не притежаваш.
е вятър да те гали
и сам след себе си
в нощите да тичаш,
ще тръпнеш в зли талази.
Напразно да обичаш
е вода да те намокри,
но пак във себе си
препълнено ще бликаш,
тъй както на земята
е нямало богат човек.
Напразно да обичаш
е все безспир да тичаш
и винаги се вричаш
в това, което ти
не притежаваш.
вторник, 19 август 2014 г.
Икарски род
Летим във въздуха
с нашите мечти,
кръжим и реем
своите крила,
докато не паднем
като брата си Икар,
кръжат и наште мисли,
но съживяват се
те всеки час.
с нашите мечти,
кръжим и реем
своите крила,
докато не паднем
като брата си Икар,
кръжат и наште мисли,
но съживяват се
те всеки час.
четвъртък, 7 август 2014 г.
Студена, ледена жена
Студена, ледена жена
ме гледа влюбено,
а аз измръзвам
в неведение неволно.
Не иска, не желае тя,
да признае за чувствата
на своята глава
и свойте мисли крие.
Как привличам те аз не зная,
когато далечни сме в безкрая.
Как мислиш ме аз гадая
и аз не мога да се позная,
колко съм различен с теб,
щом ме залее ледена любов.
Воюваш с лед и пръскаш сняг,
равен тон е твоя глас,
а мисълта ти е бръснач,
летят по мене хиляди ками,
без ни една да ме докосне.
Капани слагаш ти със стръв
и вечно гладни си ти от любов.
Тя твойта чест е най-високо
и за обич не молиш ни най-малко.
Не съм аз жертва
на любов потайна
и ревнива.
Картини - Нина Златева
ме гледа влюбено,
а аз измръзвам
в неведение неволно.
Не иска, не желае тя,
да признае за чувствата
на своята глава
и свойте мисли крие.
Как привличам те аз не зная,
когато далечни сме в безкрая.
Как мислиш ме аз гадая
и аз не мога да се позная,
колко съм различен с теб,
щом ме залее ледена любов.
Воюваш с лед и пръскаш сняг,
равен тон е твоя глас,
а мисълта ти е бръснач,
летят по мене хиляди ками,
без ни една да ме докосне.
Капани слагаш ти със стръв
и вечно гладни си ти от любов.
Тя твойта чест е най-високо
и за обич не молиш ни най-малко.
Не съм аз жертва
на любов потайна
и ревнива.
Картини - Нина Златева
сряда, 30 юли 2014 г.
Мисъл за деня
Страхът е безумие, което съхранява живота, но затваря свободата на битието. Оставен на воля страхът се превръща в абсурд, готов да погълне напълно всеки свой създател. ДГ
Отдадена
В края на вечерта,
причини ми красота,
в края на мисълта,
отдаде ми страстта.
Как да те забравя,
оставила следи
и щом очи затворя
оживяваш само ти.
причини ми красота,
в края на мисълта,
отдаде ми страстта.
Как да те забравя,
оставила следи
и щом очи затворя
оживяваш само ти.
четвъртък, 10 юли 2014 г.
Мимолетно щастие
Мимолетно щастие -
как бързо ти летиш,
гониш вятъра,
вдигаш прах,
изчезваш като дим,
като усмивка се
явяваш
и в лицата хорски
ти пламтиш.
Мимолетно щастие -
със мъката
дуели си устройваш
и все се носиш победено,
на разума си неподвластно
и от закони безучастно.
Тъй кратко щастие -
ти истинско причастие
и наша глътка въздух,
вода, храна.
Без теб не заздравява рана,
обидата не преминава
и злобата се възцарява
над сухото човешко битие.
Абонамент за:
Публикации (Atom)