Обречена на думите

Обречена на думите
във свят един кристален,
ти луташ се из лабиринтите,
в спомените на живот печален,
Откъсната от този свят
и тлееща в едно мечтание
на чистите полета,
илюзиите са твоите морета,
в които ти потъваш
далеч от светът в несрета.

Двама неизменни

Димитър Георгиев - Даков

С теб живях
и живея още с теб,
имам сили да устоя
на бурите и зноя,
без значение от застоя,
в тебе чист стоя,
ти в мене чиста си,
живея с теб без умора,
защото ти си моята опора.
Така е силна връзката ни,
че боя се чуждите очи
и сърца обвити в злини,
да ни направят разделени.

Erotic thirst

Д. Георгиев

Dimitar Georgieff- Dakov

With dry fingers,
with scars of thorns unsatiable,
hidden in furs like parchments,
I go by sense of touch
for your bedding,
I dig a draw well
with tears of excitement.
I can in this desert
from your flower
to squeeze out moisture.
Primary'm with you,
like an adept sculpture,
I compile in you
moisture of flowering.
Thirst as
desert creature
and in your dry clay
I find a padlock,
with fresh stick
I dig your root dry,
to еffuse inside you
my charm with sigh
and your memory for me
not see the end.

Приказка за разделението на света

Д. Георгиев

Веднъж хората играели една игра. В нея всички били от един екип. Неволно един от играчите сбъркал и друг му отмъстил като го прегърнал, но в този миг на успокоение му откъснал главата. Веднага хората се разделени на два лагура. Двама от най-силните измежду тях затанали начело на своите лагери и започнали ръкопашен бой. Всички останали стоели зад тях сякаш подкрепяйки и насърчавайки своята страна в двубоя. От небето двата лагера се вижали във формата на пясъчен часовник, през който изтичало божието време за хората. Така те се отблагодарявали за благодатта да бъдат живи. Всъщност те не знаели, че благодатта на Бог към тях била още по-голяма. Едно от децата захапало откъсната глава на съгрешилия и веднага около него се събрала тълпата на лагера, който го чувствал близко до себе си. Дори децата били обречени на закономерностите на душевността и както били родени, така живеели до края на дните си. Отборът на детето, захапало главата на грешника не пропускал да се надсмее над недъзите на другите, бил горд и чувствал в себе си ненаказуемостта. Накрая двата отбора били достатъчно силни, за да се излъчи победител. Преди да се разделят откъсната и нахапана глава в ръцете на детето се превърнала в череп, а групата, която приела в своите редици това дете се смеела вкупом ехидно и горделиво.
В другият лагер, който вървял към хоризонта и бил вече с гръб към лагера с черепа и заливащи се от ехиден смях, на едно от на последните деца му поникнали бели крилца, които скоро след това изчезнали и така никой не научил за това скрито знамение. Тази група се смеела благо и със състрадание. Всички хора живеели като хора, всички хора знаели, че са хора и не могат да бъдат други. Така живеели с това вярване. Те не знаели, че всъщност са ангели, които трябва да изберат какъв живот да водят през вечността. Трябвало да направят своя избор. Дали да живеят в света на светлината или в света без светлина. През човешкият им живот те трябвало да разберат за какво е родено сърцето им. И така оттогава никой не научил за добе скритото знамение, че хората са всъщност ангели, без самите те да знаят това. За ангелите по света било нужно да умират като хора, за да направят своя свободен избор и преминат през цялостния си завършен облик.
От този момент светът се разделил, защото така трябвало да бъдат нещата и като такива били създадени.
Това бе моята онейроидна приказка, защото първо тя се роди в моята просъница, когато присъствах на едно специално място извън България. Това не е приказка деца, тя е приказка за възрастни.

На този свят оттук до края

Димитър Георгиев - Даков

На този свят идваме самотни
обляти в нечия и наша кръв,
от този свят тръгваме самотни,
обляти в грехове и своя кръв.
Какво ще стане в промеждутъка
грижа го е само вятъра свободен.

На този свят родени сме
за бесовете хляб да бъдем
и вино руйно,
на всичките падения сме братя,
едничката надежда процъфтява,
че живи сме и всяка наша прошка
тегобите на грешката изкупва.

На този свят от тук до края
една е нашта орисия с вяра
завинаги и всякога да бъдем хора,
но тежък кръст е туй за всеки,
щом можеш с пълна воля
без граници да другаруваш в себе си
в тъга и радост ти със звяра.

На този свят от тук до края
със тост в ръка за звяра
ний най-далече сме от рая,
такава днес е нашта орисия
и тихо всеки днес заспива
за мечти към друг свят
истински да се упива.

Време без начало

Димитър Герогиев - Даков


Време без начало,
убежище без покрив,
храна без вкус -
бреме за осъдени души.

Време без течение,
мед без сладост
и цвете без аромат,
в друг свят живеят
всичките осъдени души.

Окото на бога в ноща

Димитър Георгиев - Даков

Кой може да опише Луната,
кой за красотата ú

говори като за любима,
кой за тъмните ú дебри
разказва сякаш че е слънце,
кой от звуците на прилива и отлива
сътворява нежна и магична песен,
кой от лунния ú прах
сребърни бури създава,
кой в сърцето ú прониква
и с музика я завладява,
кой, освен божественият син.
А там - за хората
на нейната сестра Земята,
тя е безмълвна светеща фея -
тя е окото на Бога в нощта.