Прошка

О, стихове,
простете ми,
че аз във вас
изливах си
душата.
И пак на вас
разказвах
всеки неин
спомен.
И всяко чувство
беше там,
и всяка тръпка,
и болките,
и радостите,
и неусетните
желания.

О стихове, простете,
че аз не казах всичко
в най-добрата форма
и чувствата във тях
не струват никак
най-добрата рима.
Простете ми,
че думите употребих
като един голям лаик
и не успях с тях да кажа,
това, което мисълта
подбужда и разпалва.

О, стихове накрай простете,
задето ползвах ви безогледно
и с вас почивах
и се влюбвах,
със вас желаех
и нехаех,
с дрехата ви се обличах
и събличах,
със музиката ви
опиянявах
и после пак тъй лесно
изтрезнявах,
с вас дишах
и се смях. 

Добре, че стихове ви има
във страшното, студено
битие.