Напразно да обичаш
е вятър да те гали
и сам след себе си
в нощите да тичаш,
ще тръпнеш в зли талази.
Напразно да обичаш
е вода да те намокри,
но пак във себе си
препълнено ще бликаш,
тъй както на земята
е нямало богат човек.
Напразно да обичаш
е все безспир да тичаш
и винаги се вричаш
в това, което ти
не притежаваш.
сряда, 20 август 2014 г.
вторник, 19 август 2014 г.
Икарски род
Летим във въздуха
с нашите мечти,
кръжим и реем
своите крила,
докато не паднем
като брата си Икар,
кръжат и наште мисли,
но съживяват се
те всеки час.
с нашите мечти,
кръжим и реем
своите крила,
докато не паднем
като брата си Икар,
кръжат и наште мисли,
но съживяват се
те всеки час.
четвъртък, 7 август 2014 г.
Студена, ледена жена
Студена, ледена жена
ме гледа влюбено,
а аз измръзвам
в неведение неволно.
Не иска, не желае тя,
да признае за чувствата
на своята глава
и свойте мисли крие.
Как привличам те аз не зная,
когато далечни сме в безкрая.
Как мислиш ме аз гадая
и аз не мога да се позная,
колко съм различен с теб,
щом ме залее ледена любов.
Воюваш с лед и пръскаш сняг,
равен тон е твоя глас,
а мисълта ти е бръснач,
летят по мене хиляди ками,
без ни една да ме докосне.
Капани слагаш ти със стръв
и вечно гладни си ти от любов.
Тя твойта чест е най-високо
и за обич не молиш ни най-малко.
Не съм аз жертва
на любов потайна
и ревнива.
Картини - Нина Златева











































ме гледа влюбено,
а аз измръзвам
в неведение неволно.
Не иска, не желае тя,
да признае за чувствата
на своята глава
и свойте мисли крие.
Как привличам те аз не зная,
когато далечни сме в безкрая.
Как мислиш ме аз гадая
и аз не мога да се позная,
колко съм различен с теб,
щом ме залее ледена любов.
Воюваш с лед и пръскаш сняг,
равен тон е твоя глас,
а мисълта ти е бръснач,
летят по мене хиляди ками,
без ни една да ме докосне.
Капани слагаш ти със стръв
и вечно гладни си ти от любов.
Тя твойта чест е най-високо
и за обич не молиш ни най-малко.
Не съм аз жертва
на любов потайна
и ревнива.
Картини - Нина Златева
Абонамент за:
Публикации (Atom)