сряда, 30 юли 2014 г.
Мисъл за деня
Страхът е безумие, което съхранява живота, но затваря свободата на битието. Оставен на воля страхът се превръща в абсурд, готов да погълне напълно всеки свой създател. ДГ
Отдадена
В края на вечерта,
причини ми красота,
в края на мисълта,
отдаде ми страстта.
Как да те забравя,
оставила следи
и щом очи затворя
оживяваш само ти.
причини ми красота,
в края на мисълта,
отдаде ми страстта.
Как да те забравя,
оставила следи
и щом очи затворя
оживяваш само ти.
четвъртък, 10 юли 2014 г.
Мимолетно щастие
Мимолетно щастие -
как бързо ти летиш,
гониш вятъра,
вдигаш прах,
изчезваш като дим,
като усмивка се
явяваш
и в лицата хорски
ти пламтиш.
Мимолетно щастие -
със мъката
дуели си устройваш
и все се носиш победено,
на разума си неподвластно
и от закони безучастно.
Тъй кратко щастие -
ти истинско причастие
и наша глътка въздух,
вода, храна.
Без теб не заздравява рана,
обидата не преминава
и злобата се възцарява
над сухото човешко битие.
https://www.youtube.com/watch?v=jl6M6wpxJq8
неделя, 6 юли 2014 г.
В пещерата ми
В пещерата ми
на Френсис Бейкън
Аз съм затворник на съдбата си,
на душата си,
на дните си,
на живота си,
аз съм затворник на
пещерите и подземията,
затова обичам просторните пространства,
където единствено и за миг се чувствам
напълно свободен.
Аз съм затворник на светлината,
затворник и на мрака.
Аз съм затворник на книгите
и на техните мъдрости.
Аз съм затворник на поезията
и на нейната красота.
Аз съм затворник на жена си
и на всички свои близки и приятели.
Аз съм затворник на моите мисли
и на мойте мечти.
Аз съм затворник на мойте желания
и на своята воля.
Аз съм затворник на мойта природа
и на околния свят.
Аз съм вечен длъжник.
Нищо не мога да сторя, за да се издължа,
освен да бъда човек.
Аз съм осъден на безвремие - без да
усещам как изтича пясъка.
Аз съм роб на другите
и на техните чужди съзнания.
Аз съм пленник, който се моли
без да престава да иска.
Аз съм затворник
като всички свои братя
и зная как да ценя свободата
когато бягам от затвора на съдбата.
Аз съм затворник на сутрешните изгреви
и каторжник на ледените нощи.
Аз съм една монада от месо,
затворена за своето добро.
на Френсис Бейкън
Аз съм затворник на съдбата си,
на душата си,
на дните си,
на живота си,
аз съм затворник на
пещерите и подземията,
затова обичам просторните пространства,
където единствено и за миг се чувствам
напълно свободен.
Аз съм затворник на светлината,
затворник и на мрака.
Аз съм затворник на книгите
и на техните мъдрости.
Аз съм затворник на поезията
и на нейната красота.
Аз съм затворник на жена си
и на всички свои близки и приятели.
Аз съм затворник на моите мисли
и на мойте мечти.
Аз съм затворник на мойте желания
и на своята воля.
Аз съм затворник на мойта природа
и на околния свят.
Аз съм вечен длъжник.
Нищо не мога да сторя, за да се издължа,
освен да бъда човек.
Аз съм осъден на безвремие - без да
усещам как изтича пясъка.
Аз съм роб на другите
и на техните чужди съзнания.
Аз съм пленник, който се моли
без да престава да иска.
Аз съм затворник
като всички свои братя
и зная как да ценя свободата
когато бягам от затвора на съдбата.
Аз съм затворник на сутрешните изгреви
и каторжник на ледените нощи.
Аз съм една монада от месо,
затворена за своето добро.
сряда, 2 юли 2014 г.
Усмивка от любов
Сълзите на земята
обливат моята обвивка,
оставих всичко, но запазих
само една усмивка
от любов.
Вятърът сълзите изпари
и в мен остана да зари
и пари твоята усмивка
от любов.
Небето сърдито,
цялото излято
върху мен
и в мен
остана да живее
само спомен
за усмивка
от любов.
http://www.playcast.ru/view/6023610/c488ecd65741aa08eb4a4076fbbb4fa9b37bd5d1pl
вторник, 1 юли 2014 г.
Щастие
Мимолетно щастие -
как бързо ти летиш,
гониш вятъра,
вдигаш прах,
изчезваш като дим,
като усмивка се
явяваш
и в лицата хорски
ти пламтиш.
Мимолетно щастие -
със мъката
дуели си устройваш
и все се носиш победено,
на разума си неподвластно
и от закони безучастно.
Тъй кратко щастие -
ти истинско причастие
и наша глътка въздух,
вода, храна.
Без теб не заздравява рана,
обидата не преминава
и злобата се възцарява
над сухото човешко битие.
как бързо ти летиш,
гониш вятъра,
вдигаш прах,
изчезваш като дим,
като усмивка се
явяваш
и в лицата хорски
ти пламтиш.
Мимолетно щастие -
със мъката
дуели си устройваш
и все се носиш победено,
на разума си неподвластно
и от закони безучастно.
Тъй кратко щастие -
ти истинско причастие
и наша глътка въздух,
вода, храна.
Без теб не заздравява рана,
обидата не преминава
и злобата се възцарява
над сухото човешко битие.
Образи на желанието
Нощ
с гола жена,
свещ
с оскъдна
светлина,
дъжд
в студена
тъмнина,
аз съм твоя мъж
с гореща топлина,
нима е ад студен
твоето желание към мен
и моята любов към теб.
Абонамент за:
Публикации (Atom)