вторник, 13 март 2012 г.
Неизповедно
Да имаш хиляди сърца и умове не би прозрял,
каквото моята душа изпитва,
любовта най-ярка е от всичките звезди,
да палят огън знаят всички
и всеки носи страст с пламтежа на искра.
О, няма мъдрост в тоз живот
докато не изгубиш всичко
и колкото по-глупав си
не ще дочакаш зрелостта,
ще богатееш ти на грях
и на терзания зловечни.
Дори невинността не ще плати
за сторено и мислено от теб,
когато раждаш се от страст
и пак гориш от страст до сетния си дъх.
Отивай си приятелю,
преди да съм ти казал
за голата ми, мръзнеща и гореста душа,
така невинен си вовек
и ти не ще робуваш
в приятелството на капана
в зловещия му край.
Дори приятелството мами
за свойта истинска природа,
макар като човешка, братска обич
да го приемат някои заблудени.
Това душата ми тя знае,
предадена от многото приятелски души.
И всичко тя що помни в лед и студ
не ще го стоплят никакви искри.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар