С мълчанието ти
разбирам колко много ме обичаш,
с погледа ти кротък
виждам колко тих, спокоен е
светът,
с тихите ти ласки
усещам колко съм богат,
но как ли ще съм жив,
когато някой ден
със твоето мълчание усетя,
как ти не ме обичаш
и аз съвсем човешки моля се
да не пристига
денят без обич.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар