Моя весела гъсарке,
ти пойна овесарке,
зарад твоята усмивка
ще ти дам целувка,
аз луд лудувам,
а ти си взела мойта свирка
и като весела гъсарка
свириш трели на полянка,
ти моя истинска пастирка,
весела си като музикантка.
четвъртък, 8 септември 2016 г.
вторник, 22 март 2016 г.
Фантастичният свят на Вирго и Виргиния
В света на Алиса
буди се всяка лиса,
в свят на Херкулес
пули се всеки заплес.
буди се всяка лиса,
в свят на Херкулес
пули се всеки заплес.
Моля те, подай ми ръка
не падай в бездната река,
всяка пропаст краде живот,
искам да съм твоя лифт.
Не преминавай моста,
не ме поглеждай горда,
аз чакам твойта дума
с празни шепи да те взема.
вторник, 15 март 2016 г.
Да обичаш единствен път
Как да изгоря душата ти,
която бяга по пръстите ми,
как да забравя образа й,
щом оживяваш в очите ми.
Студени са всички места,
няма място за мен на земята,
само спомени празни пълзят
и безплодни дървета цъфтят.
Затварям очи и мечтая
за нова любов и нов живот,
но обречен с вериги за теб
в дъното на болката аз тлея.
Кой маг за теб ме завеща,
кой зъл магьосник ме ограби
и в тоз мъчителен живот
изпрати ми ориста един път да обичам.
която бяга по пръстите ми,
как да забравя образа й,
щом оживяваш в очите ми.
Студени са всички места,
няма място за мен на земята,
само спомени празни пълзят
и безплодни дървета цъфтят.
Затварям очи и мечтая
за нова любов и нов живот,
но обречен с вериги за теб
в дъното на болката аз тлея.
Кой маг за теб ме завеща,
кой зъл магьосник ме ограби
и в тоз мъчителен живот
изпрати ми ориста един път да обичам.
събота, 19 декември 2015 г.
Ода за незначителното
За камъчетата,
които аз настъпах
и почти не забелязах,
за най-закъснелите
и цъфнали цветове,
които аз не видях.
За протегнатите ръце,
които аз презрях.
За залезите
които аз пропуснах
и за изгревите
дето не посрещнах.
За огревите,
на които не се сгрях.
За въздуха на бориките,
който не помирисах.
За дивите скали,
които не изкачих
и гледките,
които не видях.
О, колко прекрасни
сте мигове изтлели,
как незабелязано
изтичате през пръстите.
За вас аз плача тихо днес.
които аз настъпах
и почти не забелязах,
за най-закъснелите
и цъфнали цветове,
които аз не видях.
За протегнатите ръце,
които аз презрях.
За залезите
които аз пропуснах
и за изгревите
дето не посрещнах.
За огревите,
на които не се сгрях.
За въздуха на бориките,
който не помирисах.
За дивите скали,
които не изкачих
и гледките,
които не видях.
О, колко прекрасни
сте мигове изтлели,
как незабелязано
изтичате през пръстите.
За вас аз плача тихо днес.
събота, 24 октомври 2015 г.
Свободата на голите хълмове
Свободата на голите хълмове
По голите хълмовеиз обраслите поля,
блуждае духа ми и
забравям да се моля.
Търся място за покоя
но вятъра гали лицето,
сам не ще открия
пристан за сърцето.
По голите хълмове
хората не търсят съдба,
там все вътровито е,
но свободата ми там снове.
събота, 26 септември 2015 г.
Само мечтите са живи
Сънят ме отделя от теб
и целия свят е против мен,
в безвремие пътувам
и празнотата сънувам,
вярата ми в теб загасва
и съня с кошмар започва.
Реките ме разделят с теб
и мостовете се рушат без теб,
само мечтите ни са живи
и с тях се храним в дните сиви.
Абонамент за:
Публикации (Atom)