На теб, която мисълта ми спираш

На теб -

която мисълта ми спираш

и жадното сърце обръщаш,

която погледа ми осветяваш

и блясъка му ти засилваш,

аз давам втори шанс.

Взаимен капан

Взаимен капан

февруари 12, 2014  
Душата ми
търси те
ден подир ден,
спомени тичат лудо
и играят със мен.
Вечно в плен
стоя сломен
в твоята сянка,
но докрай
прилепен съм
за твойта осанка.
Идват, изнизват се
дните свободни,
а в капан любовен
двамата тлеем.
Белезници сами
изковахме
и посоките ний
разделихме.
Сънуваш
без мен да живееш,
но се събуждаш
от мисъл по мен
да копнееш.

**********

На разума ми цялата стръв

не ще ми стигне да открия

всички мои откровения.

И ето че покрит със плът

ще бродя всеки ден и час,

обвит в божието лицемерие.

И даже цялата ми кръв

да се излее на площада,

не ще изтрие срам, позор и грях.

Всичките поети

Всичките поети
свободни са и ненаети,
няма за тях
покой и страх,
няма покорство и грях,.
Всичките поети
непокорни са,
като вятър и горчива любов,
като стършели върху мед.
Всичките жонглират
с думи,
всички помпат мускули
пред словото могъщо
и се правят, че не знаят
за мъстта на думите.
Всичките живеят
и се радват,
но думите да победят
те не успяват.

За алхимията на поезията

Душата на поета е една алхимична стая. В нея той трябва да полети по-високо от очакваното, за да си повярват - той и останалите, че преградите не съществуват.

Деа Бланда

Deae Blandae

На нежните в краката
сипваш нежност,
на силните в сърцата
носиш слабост,
всяко живо същество
владееш и объркваш,
всеки пред теб
е роб без дързост.
Как може да си цвят
ароматен
и блясък необхватен,
как сърцето ти е песен
от никой неизпята
и лицето ти е сън
от никой несънуван.

Как на красивите
красота даряваш,
а на грозните
чар предлагаш.
На съблазните
и ласките
си ти царица,
на сърца пленени
ти си птица.
От изворите
свежест носиш,
от урвите планински
хлад и тръпки,
от поляните -
цветя и алени шипки,
от морето - бриз
чист и здравоносен,
от слънцето -
безмерна топлина
и блясък.
В приятен унес
всеки до теб заспива
и спомня си за теб
като мечта крилата.

Повярвах, че те имам

Повярвах, че истински те имам,
но сега отново силно страдам,
как жадувах за твоята целувка,
но получих от теб подигравка.

Сега ти си в мълчание,
виж ме, обърни ми внимание,
не ме обричай на страдание,
ти си моето упование.

Но ще те пусна някой ден
като лист да паднеш от мен.
Обвързах те силно в сърцето,
но свободна си днес като морето.