Всичките поети

Всичките поети
свободни са и ненаети,
няма за тях
покой и страх,
няма покорство и грях,.
Всичките поети
непокорни са,
като вятър и горчива любов,
като стършели върху мед.
Всичките жонглират
с думи,
всички помпат мускули
пред словото могъщо
и се правят, че не знаят
за мъстта на думите.
Всичките живеят
и се радват,
но думите да победят
те не успяват.

За алхимията на поезията

Душата на поета е една алхимична стая. В нея той трябва да полети по-високо от очакваното, за да си повярват - той и останалите, че преградите не съществуват.

Деа Бланда

Deae Blandae

На нежните в краката
сипваш нежност,
на силните в сърцата
носиш слабост,
всяко живо същество
владееш и объркваш,
всеки пред теб
е роб без дързост.
Как може да си цвят
ароматен
и блясък необхватен,
как сърцето ти е песен
от никой неизпята
и лицето ти е сън
от никой несънуван.

Как на красивите
красота даряваш,
а на грозните
чар предлагаш.
На съблазните
и ласките
си ти царица,
на сърца пленени
ти си птица.
От изворите
свежест носиш,
от урвите планински
хлад и тръпки,
от поляните -
цветя и алени шипки,
от морето - бриз
чист и здравоносен,
от слънцето -
безмерна топлина
и блясък.
В приятен унес
всеки до теб заспива
и спомня си за теб
като мечта крилата.

Повярвах, че те имам

Повярвах, че истински те имам,
но сега отново силно страдам,
как жадувах за твоята целувка,
но получих от теб подигравка.

Сега ти си в мълчание,
виж ме, обърни ми внимание,
не ме обричай на страдание,
ти си моето упование.

Но ще те пусна някой ден
като лист да паднеш от мен.
Обвързах те силно в сърцето,
но свободна си днес като морето.

Нови стихове

Битийност

Нужна ми е сянка,
за да погледна в небето
и нежен полъх,
за да се усмихна в лицето.

Нужна ми е стрела,
за да я запратя в полето
и моя цел,
за да мечтая в сърцето.

Нужна е опора,
за да стоя след умора
и една добра дума,
за да вървя без дилема.

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Avtorska-pesen/Bitiynost/184554.html#ixzz2jn5A8AvF

Най-интелигентния текст на попФ музика, звучащ философски - Смелите си имат всичко:

 

Безвремие

Забравям за теб
през деня,
но те бленувам
в съня,
отричам те
за мига,
но пак си спомням
за теб веднага.
Най-силната радост
за теб е
и пак за теб
най-силната болка
избирам.

Ти беше друга

Ти беше друга
преди да се загубиш,
сега си цвете
в ръката на дете.

Ти беше друга
преди да изповядаш
грешките и дните,
без на ум да се осланяш
на моето сърце.

Ти беше сянка,
а сега си залез,
отвят от чара
на спокойна тръпка.

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Avtorska-pesen/Ti-beshe-druga/167163.html#ixzz2dHBDisbE